ТУРЧИНЪТ НАДЖМИ

ТУРЧИНЪТ НАДЖМИ

Бе русоляв Наджми, свенливият Наджми,

за турчин, мислех, трябва да е черен,

а той бе рус и луничав дори,

когато търсех си приятел верен.

Припалвахме преди да стане пет

и хуквахме ний с двата беларуса:

аз – килнал нимбата на слаб поет,

а той – пред мен развял косата руса.

В онази добруджанска мараня

с две стари ремаркета из браздите

с по седем пласта бали и назад

по осем курса дневно съм отчитал.

И после в Гурково, в едно кръчме

ракия пиехме с големи чаши –

Наджми – сврян в ъгъла и насаме,

а аз естествено сред хора наши.

Тъй гласовити, сладкодумни, тез

омесени от глина добруджанци,

говореха за Българската чест,

за песни, за моми и за поганци.

Ех, как съм се гордеел покрай тях,

гърди издувал съм и песни пял съм,

а после посред облаците прах

в Тригорци се завръщахме пияни!

Три дни преди рождения ми ден

за малко с трактора да се претрепя

и нашите минаваха край мен,

че всеки норма гонеше нелека.

Наджми тогаз единствено дойде,

подаде ми ръка като приятел

и старото разбито ремарке

извлякохме ний двама от браздата.

Седяхме дълго двамата в нощта

и кротко той живота си разказа:

при мил любовник – знойната жена,

а той – с три малчугана сам наказан.

Не рече лоша дума, не прокле,

в смирението му нямаше покруса;

обгърнал го с ръка през рамене,

по-свой друг и до днес не съм почувствал.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 18 sep. 2007 – edited by 18 sep. 2020

–––

* Туркиня врачка ми бе предсказала, че около трийсетата си година ще имам премеждие, което може да ми сложи край на живота. Текстът е по действителен случай. По средата на четирикилометровия път между селата Гурково и Тригорци щеше да има знак, че на онова място на 4 август три дни преди да навърши своите трийсет се пребил някакъв млад глупак от Пловдив, дошъл да се мери с коравите добруджанци. Освен за трите си хлапенца, съседът в Тригорци мълчаливият Наджми се грижеше и за болната си майка, старата туркиня. Бел.м., tisss.