КРАЙ ОГЪНЯ

КРАЙ ОГЪНЯ

Край огъня, покрай жарта,
премислям минали неща –
за пеперудени поля
и низ отколешни лета,
за листа жълт, за скрежа бял,
в мъглив април тук долетял,
за ароматния ветрец,
косите разпилял.

Приседнал, мисля край жарта,
за онзи бъден весел час,
когато дойде Пролетта
и няма да я видя аз –
безброй неща са ми до днес
невидени, далеч от мен,
та всяка пролет всеки лес
нали различно е зелен!

И мисля си покрай жарта
за всеки стар добър познат
и всеки, който подир мен
ще вижда хубавия свят,
и уж седя зад своя праг,
но в себе си се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за нежен дружелюбен глас.

Заслушан в лицемерни, зли

и хора с адски много власт,

мечтаещи за планини

богатства, грабени от нас –

усетил се внезапно сам,

ненужен никому тозчас,

открих пак поривът голям

бедняк да си остана аз.

Ти, мила, пак да си до мен,

когато тръгвам си оттук

в усилна нощ или в тих ден,

прераждайки се в някой друг,

към свят човешки устремен

далеч от суета и злост –

човек съвсем обикновен,

дошъл като случаен гост.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 22 noe. 2012 – edited by 1 apr. 2020