ДА ИМАХ...

ДА ИМАХ...

Да имах у себе си сила такава,
училище бих отворил за всички,
където наплашеният да получава
портокалов смях на звездички.

Крила всяко хлапе да си има
и значи, кога ни е час по Летене,
да излита учителят от комина
за да ни учи на волни движения.

Ловък и смел да се рее в небето,
с лупинги в облака да се премята,
така че да ги присвива сърцето
дамите строги в инспектората.

През ден да ни идва клоунът от цирка,
за да ни учи как да правим грешки
и как да възкръсваме, когато умираме
след някое наше премеждие тежко.

И да си имаме час за Изчервяване,
час за Нежност, а в часа за Прошка
да се стараем да не забравяме,
че добри могат да бъдат и лошите.

Да имах у себе си сила такава,
училище бих отворил за всички,
където наплашеният да получава
портокалов смях на звездички!

Пловдив – най-древното жизнено селища в Европа

Plovdiv, 29 mar. 2006 – edited by 29 mar. 2020

ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал...познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

"Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари (1920-1980), превод на Валери Петров

–––

* Към Небесния Вин, който посочи стихотворението на италианеца Родари, решил да ме изобличи в плагиатство:

  – Благодаря, свършихте работата вместо мен. Ами да, с готиното стихотворение на Джани Родари би трябвало да се сравни. Радвам се, че отбелязахте! 

  На илюстрацията долу са двете ми дъщери Вера и Надя, когато живеехме в Мараша. Бел.м., tisss.