БОЖИИТЕ
ХЪЛМОВЕ
Трех королей разгневал он
и было решено,
что надо гибнет Джон –
Ячменное зерно.*
и было решено,
что надо гибнет Джон –
Ячменное зерно.*
Къде ръжта е, Боже, най-зелена
и онзи дъжд, сънуван неведнъж?
Момичето, за мен предназначено,
защо не срещнах тайно като мъж?
Стоя като плашило, длан разперил,
и плаша само гаргите, нали! –
а Твоите хълмове мълчат вечерно
и дъжд над мене цял живот вали.
Вали над Пловдив, Лондон и Чикаго,
дори в Йоханесбург цял ден вали
и в Кралството бесилото ми стягат,
източват с кремък ножове, стрели.
Сега ще се заровя сам в земята,
при елфите на Севера ще спра,
ще ида чак в Китай и по-нататък,
но само от любов за да умра.
Plovdiv, 12 avg. 2006 – edited by 28 mar. 2020
–––
* Робърт Бърнс в руски превод на стихотворението "Джон Ячменное зерно". Бел.м.,tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар