УРОКЪТ
Най-тихото момиче в този клас,
но те кълват го нагли, смели,
така цинично зли, че даже аз,
обръгнал на идиотщини, немея.
Изписани под пластове от грим
и в дрешки по последна мода,
съвсем не съм им аз необходим –
за нежността да им говоря мога,
за Дон Кихот и Хамлет с часове,
и не с апломб, а просто, по човешки,
но тях животът вече ги зове
и няма как да ги науча нещо.
Като че ли единствено сред тях
мен сродно ми е тихото момиче,
което и в просташкия им смях,
останало си девствено, занича
към черната изписана дъска
с редиците от формули и знаци,
че най-внезапно се усетих кал,
Plovdiv, 12 noe. 2007 – edited by 12 fev. 2020
Няма коментари:
Публикуване на коментар