ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (77.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (77.)

  "Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце"  Из Притчи Соломонови, Библия

   05.06.1999.

  Липсата на благородство компенсират обикновено с крещене: колкото по-креслив тонът, толкова бил по-прав. По повод някой си Лазар Лазаров – Мастагарков*, чийто преобширни статии печатат във вестник "Арт-клуб" под заглавия, като "Мекерета и мародери" или "Трагедията Косово". Няколко абзаца от трагедийната му тема са ми достатъчни да усетя съкровеното у Мастагарков, според уверенията му – философ и професионален историк: "избиват части от сръбския народ", "признавам, че БСП изразява тежненията на по-голямата част от българите" и "няма по-голямо искрено признание за правотата в позицията на българските социалисти. Позиция пределно ясна и точна – последователно миролюбива". Сякаш съм заровил нос в дежурната уводна статия на вестник "Работническо дело" от времето на сталинизма, когато за политически виц можеха да те пречукат или полумъртъв да те хвърлят за храна на освирепели от глад прасета в някой весел концлагер. Мастагарков, оказва се, е бил някога прекрасен учител за поколения пловдивски ученици – съобщавал истини от последна инстанция, за да заеме и днес позата на унтерофицер Пришибеев.

  В писмо до редактора на "Северен вестник" от 1888 г. 28-годишният Антон Чехов пише: "Когато изобразявам подобни субекти или като говоря за тях, не мисля нито за консерватизма, ни за либерализма, а за глупостта им и за претенциите им". И пак в писмо от същия октомври: "Фарисейство, тъпоумие и произвол царят не само в домовете на търговците. Виждам ги в науката, литературата, сред младежта". Защо се захващам с Мастагарков и защо не подхождам състрадателно към подобен род оратори! Не става дума за политически пристрастия. По-симпатичен ли е лицемер, закичил като медальон върху ревера си титула демократ – "Ние, демократите, ние истинските демократи"! Недобитите партайци по манталитет пишат с този до болка познат високо морален, а всъщност, апломб на нахалник. Става дума за отсъствие на нещо елементарно, не толкова усет, колкото елементарно домашно възпитание.

  И за какъв дявол е участието ми върху страниците на "Арт-клуб" рамо до рамо с Мастагарковци? Или да хлопна и аз кепенците като Стефан Цанев, па да мина към измислената от госсин Стефан Савов вътрешната емиграция. Като го питат Савов като как, в какво се изразява участието му в битката с комунизма, великият човек мъдро отбеляза, че по Живково време бил в дълбока вътрешна емиграция, (като шеф на Съюза на преводачите в България, може би). Та от неговата уста за първи път излетя и се зарея изпод демократичния роден български небосклон крилатата фразичка за вътрешната емиграция. Как се били вътрешно гневили, колко мрачно гледали онези там горе кресльовци, ама пустата му изисканост не им позволявала друго освен мълчаливо да страдат. Ненавиждам се в такива моменти, че ми липсва смирението на простосмъртния дърводелец баща ми, за да приемам лицемерите в личното си битие на обикновен българин и уравновесено да меря тези примадони на общественото внимание в България!

  Re. се кани следващото лято да отиде да работи в Щатите. Сърдел се вуйчо й от Чикаго, ей така говорел по телефона на майка й: Какво още чака, ами не идва! Да го зарязва онзи батак в България, и колкото по-рано, толкова по-добре! От време на време имам усещане, като да съм си изживял живота; опитвал съм и от тези блюда, познавам маниера на келнерите и проститутките, и на господин управителя в този поовехтял и западащ наш роден Ресторант; нищо не ми е вече интересно, време е да си вървя. Невежеството се възпроизвежда като хидра: непрекъснато, неуморно се възпроизвежда, и все ще се намери важнейша още някоя персона да сее смрад и омраза, душа и свят й е да ни разединява.

  От праведници няма отърване! В любимата им героична поза си ги представям и почти всяка вечер по Радио Свободна Европа с назидателно навирения показалец. Къде ли е благородният тон на един Петър Увалиев! За този тон, обаче, се иска да носиш благородството не като театрален реквизит, ами както собствената си плът. "Последователно миролюбива" била "пределно ясната и точна" позиция на нашите партайци. Реалният соц като рефлексия (отношение) към света, като манталитет на политическия елит у нас ни противопоставя не само на нормалния свят наоколо, но и на самите ни родови корени. Това същите персони ли са, които някога ни учеха с лозунга "Свобода, равенство, братство", а огромни суми пращаха за терористични движения по света? В известен смисъл възхитен съм от бетонираната увереност у хора, като Петко Бочаров и прочие, изживяващи се като ритори на цивилизацията, изключващи други мнения, освен своето прогресивно и единствено меродавно. Да, ама не! "Защото аз съм човеколюбив и съм истински демократ" – по повод тези текстове между другото ми писа тези дни персона, брат на аленеещите под синята драперия Иван-Костови съпартайци. Умряла циганката, която хвали, та се захванал сам да върши тази работа: бил днешният Сократ, Христос, Левски и пр.

  Двама млади пилоти българи завчера са загинали в дванайсет и четвърт по обяд. Самолетът им – бойна машина МиГ-21, се забива в орна нива посред землището на Драгомирово – село на около двайсетина километра от базата им в Граф Игнатиево, Пловдивско. Две жени – майка и щерка, окопавали картофите, когато ниско над тях префучала губещата височина и скорост бойна машина. Опитвам да преценя нашия обикновен живот през очите на онези двама пилоти. Могли са да катапултират, а не катапултирали. Вероятно смятали, че ще се справят, самолета ще спасят. Кога ли са започнали да мислят себе си да спасяват? Гаден въпрос, който ужасно ме вълнува!

  Как да катапултирам от този задръстен и все по-рязко губещ висотата си наш свят, от безперспективното живуркане, това ми е проблемът. Мили татко, как да постъпя? Дрехите ми отесняват от крясъците и от лицемерните речи, престанах ли да обичам живота, като напоследък не желая никого да слушам. Нищо ли не можем да сторим! Време ли е и българите, да започнем поединично да се спасяваме от властващата наглост? Кучетата си лаят, а керванът си върви. Може и по-зле да стана, ала соцът няма повече да се върне. Ама пък и мастагарковци какви ги редят, здраве му кажи! "Православие, наште славянски братя и сестри, мнозинството на българския народ, ведущите ни интелектуалци, олевяваща Европа, надраснала социалдемокрацията". Такива лакърдии не просто да се четат! Заслужава си прилежно да бъдат изучавани като пример за партийна агитация. Къде ли не са още надникнали, всичко прозрели, предначертали; бъдещето им като на длан, от ясно по-ясно. А от бойките им редици във вихъра на "борбата с империализма" поетът написа:

    Това е ясно, онова е ясно –
    тревата никне и дъждът вали...
    Е да, на тебе всичко ти е ясно.
    Но мен не ми е ясно. И боли. (...)
     Какво съм аз? И хората какво са?
    Насам ли да вървя? Или натам?
    В главата ми се блъскат сто въпроса.
    А отговор не мога да им дам. (...)  

    А ти твърдиш, че всичко ти е ясно –
    дъждът валял и никнела трева...
    Но мен дори и то не ми е ясно.
    И ти не знам разбираш ли това.**

  Защо ли са речите им: "Опозицията няма никакви основания да прави политика за стабилизиране на правителството". Ами раздайте пушки и патрони, па хващаме гората, палят се архивите с имена на доносници и ченгета, разграбва се кашкавала от мандрите и юруш! Дали не е за това цялата гюрултия, "този трясък и искри"?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 29 fev. 2020

Илюстрации:

- Унтерофицер Пришибеев, герой на Антон Чехов***;

- Един от фронтмените на т.нар. приватизация у нас.

__
* Мастагарка – тояжка с чатал за подпиране на дисагите, докато стопанинът от другата страна ги преметне върху самара.
** "Разминаване", от сб. "Сезони", с. 137-138. 
*** Вж. https://chitanka.info/text/1998-unterofitser-prishibeev, Бел.м., tisss.