ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (38.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (38.)

  Журналистика е да съобщаваш на света неща, които друг не желае да бъдат огласявани. Всичко останало е PR – Джордж Оруел (1903-1950)

  Нашата република и нейната преса ще минат през възход или падение заедно. Способната, безпристрастна и вдъхновена от обществения интерес преса, интелигентно подготвена да знае кое е правилно и имаща кураж да действа, може да съхрани обществените добродетели, без които добродетели популярността на всяко правителство е измама и фарс – Джоузеф Пулицър (1847-1911)

  25.11.1998.

  Престолонаследникът на Великобритания ни оказа кралска чест, долетя и кацна в най-престижния тракийски град на Европа, за да види как живеят върху собствената си смет обитателите на най-големия цигански конгломерат на континента. Двайсет и шест елитни британски журналисти документираха със своите кино- и фотокамери историческата разходка на принц Чарлз като щъркел из калта и бунищата на гетото Столипиново. Очевидно кралското семейство е яко разтревожено повече за онези, които консумират западните помощи за обновена България. Почти всяка седмица срещам съобщения във вестниците за обикновени българи, които си сложили край на живота. И не защото не умеят да страдат, а защото не са научени да се оплакват – въпреки че цял живот работили, плащали данъци и сметки, спазвали Десетте божи заповеди и преписаните от благоустроения Запад закони на обновена България.

  22.12.1998.

  Източноправославната версия на християнската религия, уверяват ни, била най-човеколюбива, най-близо до първосъздателя на църковната институция ап. Павел. Народите, изповядващи източното православие, обаче в момента са най-закъсали на континента: Русия, Украйна, Беларус, Румъния, Молдавия, Сърбия, Черна гора, Македония, България, та дори и Гърция, чийто просперитет се дължи на факта, че заможният Запад я ухажва заради елинското й минало. Дали католицизмът и в още по-голяма степен протестантството не са повече пригодни за човешката двулична, между Дявола и Бога, природа? Може и да греша, но да не реши някой, че вече ми е отесняла кожата на българин! Харесва ми онова, от което идвам – харманлийските тъмнини дълбоки (бащиният ми род), онзи калугеровски трепет пред бумтенето на големите черковни камбани, перущенският лют романтичен авантюризъм: с едни пушки кремъклийки и мотики само да се изправиш срещу империя, вбила темелите си в три континента, въоръжена модерно и ръководена от майстори във военното изкуство, притекли се от Централна и Западна Европа – поляци, немци, австрийци, французи, англичани за наемници и ръкоположени в сан паша на султана.

  Поради что нашите първи люде заемат стойка на провинила се ученичка, дойде ли ред за преговори, общи дела и продажби на български имот? А може би парите, спечелени с честен труд от българина, миришат по-зле от чуждите гологани! Като просим заеми от богатите западни банки, нали не иде реч за милостиня, а за суми, които и правнуците ни ще изплащат с огромна лихва до последния цент! Та защо са тогава тези любовни признания, които никой не ни ги иска! Защо е това пълзене по колене и лакти с притисната длан пред изгладнелите уста, лееща благи пожелания "Господ здраве да ви дава! Здраве и берекет за вас, скъпи благодетели!"

  Пак ще се наложи да гласувам за СДС, и не че са ми на сърце, а понеже не виждам по-засвета сред кратуните, изложени върху сергиите на политическото пазарище. Все някой трябва да управлява държавата! Отвратителното е, че явно и седесарите се главозамаяха, вълнуват ги повече личната им банкова сметка и дереджето на крадливата им партийна върхушка, въобразила си, че е по-важна от народа. А без народа всеки самозванец е кръгла нула, въздух под налягане.

  23.12.1998.

  Тези дни лош човек застрелял милия Татарчев приятел Иво Карамански. Ами да, крайно време е значителни личности, като гребецът Карамански, професор Велко Вълканов, Батето, зорко да бъдат охранявани като редки екземпляри на чезнещата от нашите географски ширини гениалност. Не е нужно актьори да се търкалят като смахнати по сцената, да кукуригат и пелтечат, да гримасничат и се правят на щури, че да ни веселят. Достатъчно е чат-пат да представят на живо въпросния Велко по националните телевизии, за да си пооправяме настроението, ами да! Само детайл от терка на общуване на господин Велко. Водеща популярно предаване, притеснена от гневния му тон и бурни жестикулации, шепне умолително: "Ама не бива тъй да се вълнувате, г-н Вълканов. Аз какво казах? Аз не ви противореча". На което великият приятел на Саддам Хюсеин, Фидел Кастро и Слободан Милошевич, на кюрдските партизанки и на арабските воини на Исляма, отвръща в чудната си патетична гама: "Кой се вълнува? Аз!!! Аз не Ви се сърдя, госпожо, не ви се карам. Моят повишен тон е израз на моята духовна енергия, уверявам ви". Забележителен шоумен! Само дето не заби няколко шамара на горкото момиче.

  Говоря от името на анонимния гражданин на Републиката. Говоря и от името на моите мъртви родители, приятели, близки. Сега, след тяхната смърт, мога вече да открия: Те съвсем, ама съвсем не бяха анонимни, а личности! Да, понякога с опак нрав, но винаги бяха наясно със себе си и със света наоколо. Не лъжеха повече от необходимото, за да оцелеят. Те не крадяха, не въртяха далавери, ами печелеха основно от труда и настойчивостта си. Бяха това, което са; ни грам, ни милиметър повече. Вярно, съдбата ги пощади, не им се наложи да лицемерят, гръб да кършат подмазвачески или да се перчат по Панаирите на суетата. Мога да го изрека и без заобикалки: Представям се, че говоря от свое име; истината обаче е, че изразявам тяхното меродавно, подпечатано с респектиращия печат на Смъртта становище. В някои отношения щяха да бъдат далеч по-крайни от мен. И да искат, нищо от това, което са сторили в живота си, не могат да променят, префасонират, преиначат, да ни се представят в благоприятна за конюнктурата светлина. Край! Станалото – станало! Тяхното благородство е в скромността и смирението им, с което, когато си мисля за нас, ме гледат от Отвъдното и мълчаливо отвръщат на тревогите ми.

  Не мога да съм съвършен като тях. Може би ще бъда някога, но засега все още ми се живее; имам куп неуредени сметки тук, вътре в себе си, и вън, сред хората. "Иво Карамански и Иван Татарчев, колкото и да са ти противни, са българи – нашепват ми моите мълчаливци. – Единият все още сее зловоние, но и двамата са свързани с твоя български генетичен код. Тъй че не ги мрази дотолкова, че да късаш връзката си с българския им нрав и корен! Ние не сме многолюден народ, виждаш... някакви шест или седем милиона, между които сбръчканите и уморените са мнозинство. Малко сме, а от друга страна, добрият стопанин не шета като вълк сред стадото. Те, човече божи, са овци от това стадо. Приеми ги със сърце, приласкай противните им фигури, погали ги по косицата, по челото, по темето. Не ги отпъждай от мислите си. Виж, стоят пред теб, анонимния, като пред храм, чакат да им отвориш врати, да ги допуснеш до олтара на твоята любов. Не бъди жесток, сине! Защото са мекошави духом. На слабия е простено да се защитава, като се прави на велик и страшен; те затова и така се перчеха досега, защото малодушието е изгризало отвътре душата им. Но това, което са – и живият Татарчев, и мъртвият Карамански, има значение за теб, за твоята България. Понеже са добър пример как не бива да се живее, как не бива човек да се съсипва за власт, богатство, слава. Не забравяй, твоята България има нужда както от добрите, така и от лошите. Добрият стопанин наглежда стадото си, не го дели, не го разпилява."

  Ей така ми говорят моите мъртви предци и родители. Ала аз все пак съм жив и грешен; смирението, към което се вглеждам като към тих пристан, ми убягва, все нещо ръмжи у мен като звяр, надушил плячка за разкъсване. Зле унижиха този кротък народ, за да им простя в мислите си, да ги погаля като блудни, и затова скъпи, особено скъпи, страшно скъпи... противни, и все пак мои синове и братя.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 22 jan. 2020

Илюстрации:

- Бившият министър-председател Ф.Д. в Парламента;

- Един от най-първите митинги в Пловдив през 1990 г.