КОСЕНАТА ТРЕВА

КОСЕНАТА ТРЕВА

Боли ли я косената трева?
Нима я чухме някога да плаче,
а колко мрачни хора при това
по раните й тежко крачат!

Минава нощ, минават ден и два,
тя вдига нови кълнове нагоре
и расне пак косената трева –
онази, дето рязаха до корен.

Боли ли я косената трева...
Не съм я чувал някога да плаче
и казвам си: Какво пък от това,
че пълен е животът ни с косачи!*

Пловдив – столица на културата, Европа 2019  

Plovdiv, 4 noe. 1971 – edited by 27 sep. 2019

–––

* Тези дванайсет реда са в отговор на разни неблагополучия, мои и на семейството ми, след като жена ми в усилието да си намери редовна работа в моя роден град съвсем се беше отчаяла. Живеехме бедно и в непрекъснати притеснения, но живеехме, макар и не безопасно: жена ми се трови два пъти. Поетът Михаил Берберов (1934-1988) на именния си ден през 1979 г. пожела да му посветя този текст, а жена ми Ася (1952-2017) се сърдеше, защото "то си е баш на нас посветено", както казваше. Видя бял свят този текст чрез сборника "Сутрин рано", издание от 1983 г. на пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Бел.м., tisss.