ЕСЕН

ЕСЕН

Как есенно листата остаряват,

къде сте, луди пролетни зари –

зеленото във златно преминава

и в алено обагрено дори.

Усещам и как в бъчвите набъбва

на виното грехът и мъдростта

и вече няма за къде да бързам –

по-всеотдайна става любовта.

Отварят се зарасналите рани,

мълчание нахлува изведнъж

и мъртвите приятели в дома ми

се връщат кротко с мириса на дъжд.

В такива дни, в такава глуха есен

разплакана си тръгва младостта,

под облаци с ята на юг понесени

изгрява непривична яснота.*

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 28 noe. 1972 – edited by 27 sep. 2019

–––

* Няма по-плодна земя за поезията от Тъгата, открих това още докато бях студент в София. Запомнете, щастливите хора не пишат стихове! В тъгата се откриват хоризонтите на света: внезапно разбираш колко много духовни братя и сестри си имаш, а пустините се изпълват с копнеж и ромон на ручеи. Беше поема със заглавие "Стая". През 1973 г. редакторът от пловдивското издателство Иван Николов (1937-1991) публикува в списание "Тракия" бележка за този и друг пак мой текст, все приятни неща писа. През 1974 г. поемата от 15 строфи излъчиха в предаването "Поетична дъга" на Радио София – пусна го поетесата Рада Александрова (1943), с която Михаил Берберов ме запозна долу, в кафенето на СБП на ул. "Ангел Кънчев" 5. Хонорара пропуснах да взема. На писането на стихове никога май не съм гледал като на източник за приходи. От далечната 1982 г. някогашната поема придоби този вид. Бел.м., tisss.