ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО, ПАНИЦИТЕ

ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО, ПАНИЦИТЕ

Прането, манджите, метенето, паниците,

скитала съм по магазините, мили мой,

закъснявала съм, но не съм те питала

няма ли най-сетне да видя покой!

Мърмориш, пода все риеш с копитата,

сметка ми търсиш и все ти си прав;

как да се хваля с теб пред роднините,

като сам се не виждаш с този крив нрав!

Била съм киснела все пред огледалото,

обичала съм в неделя до обед да спя,

единствено у мен изкушава те тялото,

а не, мили мой, че и аз съм с душа.

Бойлера вечер докрай съм източвала,

не съм оставяла за теб топла вода,

била съм нехайна, често неточна,

по-често съм казвала Не, вместо Да.

Кога, миличък, ще ме разбереш,

жена се не удря и с цвете дори,

предпочитам да ходя боса и пеш,

не с фукльото мистър Кесия с пари.

Как смяташ с теб да продължим –

заможни просяци или бедни крале,

с теб нещастна Първа дама на Рим

или Жар-птица с големи бели криле?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 17 uni 2016 – edited by 5 avg. 2019