ШАТ НА ПАТКАТА ГЛАВАТА
Нашенският КАТ е слънцето, въздухът и водата за всяко малоумно същество, носещо се с превишена скорост по пътищата на България
Околовръстното шосе на София или където и да е другаде в България. Катаджия стопира Порше, движещо се със скорост два пъти превишаваща скоростта на звука. Поршето
спира, спуска се ба-а-авно затъмненото ляво стъкло. Катаджията Петров с твърдия глас, присъщ за печен чиновник на реда и закона:
– Старшина Петров, пътна полиция. Документите за проверка!
Иззад полуоткрехнатото стъкло се подава лапа с новичка банкнота от 100 лева.
Катаджията Петров
прибира парата и учтиво, но строго казва:
– Приятно пътуване! И се постарайте да не нарушавате правилата.
От същото място се подава втора банкнота от чистак новичко 100 лева.
– И бъдете внимателен – добавя Петров, – два километра по-нататък в храстите
зад завоя се е притаил друг колега.
Трета приятна на вид 100-левка.
Петров хвърля едно око върху регистрационния номер на колата, става още
по-общителен:
– Аз работя в този участък от пътя вторник и четвъртък от 8 до 17 часа. Запомних номера
на колата. Щом аз дежуря, ще си карате, както ви е кеф.
Отново 100-левка.
– Бъдете жив и здрав да стигнете за където сте тръгнали, вие и децата ви! – реди ухилен до уши Петров и никак не
може да се спре: – И успех в бизнеса! Кученцето ви да спечели голямата
награда на всичките кучешки изложения.
И пак получава съответната банкнота.
Петров, разбира се, я прибира, размишлява известно време над живота, над съдбата на катаджията изобщо и в частност,
след което като се кашля, колкото да си прочисти гърлото, прибира си шкембето, застава като свещ с длани по
канта, с уставно прибрани токове и произнася тържествено:
– А сега, за вас стихотворение!
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 5 avg. 2019
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар