ПРЕГАРЯ ПШЕНИЦАТА

ПРЕГАРЯ ПШЕНИЦАТА

Прегаря пшеницата, съхне тревата.

Къде ли остана онзи пламък зелен!

В полята спокойни няма го вятърът,

дано ти остане поне спомен за мен.

Пак съм си същият, няма промени,

огледалото може би нещо греши,

когато ме гледа с ей такива големи

очи, състарени от мъртви души.

Тича в моравата сочна момиче,

някой го чака там жаден, смутен;

на мен този някой вероятно прилича,

но аз съм отминал в жежкия ден.

И какво от това, и защо са тук драми,

мен ми е хубаво да си мисля за теб –

нищо, че утре мен ще ме няма,

дъжд пак ще вали и трева ще расте!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 uni 2015 – edited by 4 uni 2019