СБОГОМ, ЛЮБОВ!

   "Хубаво пише негодникът, но любовта е чужда за него... Писал ли си някога любовно стихотворение, Тиссс? Нещо... без еротика и сексуални изблици, нещо за душата, или – казваш, изморена е душата; свита, сгърчена и вкаменена, тя през тялото навън проглежда и в очите й премрежени и блудни същността на времето ни се оглежда!"

От форума: Додо, 11 март 2011 г.

СБОГОМ, ЛЮБОВ!

Унил, навъсен декемврийски ден...
Липата под балкона в нежна влага
излъчва повей мразовит към мен –
усещам как сърцето ми се стяга.

Догаря този ден подобно фас
от много люта евтина цигара,
и въпреки че вкъщи съм си аз,

оставам изпращач на глуха гара.

Току-що отпътувал онзи влак 

с ръждата и вечерните комини,

 ала приятели очаквам пак – 
жив някой все пак трябва да намине.

Летят ята през мраз и ветрове,  

но участта човешка е такава,
че птиците летят по две,
а сам човекът винаги остава.

  
Сигналите на Космоса ловя, 

до шия кал нагазил по земята –
  спасен би бил все още този свят

от милата наивност на децата.

Но все по-ясно виждам онзи ден,

когато сам – като дъждовна гара, 
най-сетне ще съм тих и примирен
като човек, излязъл от кошмари.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 12 mar. 2011 – edited by 13 mar. 2019