Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 1 януари 2019 г.

ГОЛЕМИ РЪЖДИВИ КРИВИ ГВОЗДЕИ

ГОЛЕМИ РЪЖДИВИ КРИВИ ГВОЗДЕИ

   23.07.1998.

  Американската нация (САЩ) има за кумир успешния живот на беден автомеханик*, сам издигнал се до собственик на автомобилостроителна компания. Българската ни нация има за мерна единица себеотрицанието, организаторската подмолна дейност на сирак, минал при вуйчо си през школата на дяконството и приключил жизнения си път на бесилото**. Примерите и сравнението, като всички примери и сравнения, са пресилени, но понеже сме се назорили да следваме американския, пък и въобще, западния модел на успеха, редно е да поразледаме какви сме ние и какви са те, та и какви са шансовете ни с тези пусти Западни духовни ценности.

  По нрав повече сме предразположени или повлияни като че от духовното, каквото подсказват и поговорките "Кратуната му строши, хатъра му недей!", "На гол тумбак чифте пищови", "Гладни лягат, курназ стават" – все пищни смехотворни изражения на нашето залягане над онова невидимо, което ни иде от вътрешната независимост спрямо каквито и да било рамки, ограничения, правила. Кажи му на българина да не минава отнякъде си, понеже е опасно или забранено, и той ще прецапа точно оттам. Ако някой наруши закона, първата ни мисъл е: Бре-ей, че храбрец! Това незачитане на нормата, този краен индивидуализъм вероятно се коренят нейде там, в мъглата на далечното (пък защо не – и на близкото) минало, когато за да оцелее, този човек е бил длъжен да се вслушва единствено в своя личен инстинкт за самосъхранение. Никога никой властник у нас не се е грижил за него; властта го изнудва по най-тъп начин, все му е натискала лицето в калта и му е гърмяла в ушите: "Ти си роб, ти си добитък, ти си презиран именно защото си българин". А щом малко от малко се е замогвал, спускали се като вълци да го бастисат, да съблекат и кожата му от гърба.

  Затова и българинът, колкото и доверчив да е, знае, законите се правят от онези, които желаят просто да те ограбят, а не да ти бъдат в услуга. Огледайте изтеклите в небитието дотук сто - сто и двадесет години и сами си отговорете: има ли поне едно цяло десетилетие именно Българската държавна администрация да не е била най-жестокият душманин за простосмъртния българин – стопанин, именно тя да не му е връзвала ръцете и краката, залците му да не е брояла, пресмятала, за да му остави толкова, колкото да не умре от глад? Дали то ще е ангария или непосилни данъци и лихви, дали ще е слугуване или поставяне на националния наш интерес в услуга на чужденци, нашият човек поглежда с подозрение и скрита съпротива към духовните натрапници. Значи, без да сме особено ревниви към Източното ни православие като философия, усвоили сме, по-скоро приспособили сме Вярата към бога в увереност, че богът е вътре в нас и следователно "Господ е българин", т.е. не в законите, не в правилата, а именно у всекиго от нас. Или го имаш, или го нямаш, толкоз!

  Ама напоследък, чувам, тази фраза, произнесена за пръв път от един футболен коментатор, една гумена кратуна (Николай Колев-Мичмана... с всичкото уважение към личността му), с не по-малка увереност я ритмуват и по комшийските дворове. И ехти над Полуострова ни нестройният хор на балканджиите: "Господ е сърбин!", "Господ е македонец!", "Господ е румънец!", "Господ е грък!", "Господ е албанец!" Понеже тук, на Балканите, открай време се е живяло в мизерия, открай време т.нар. Велики сили са играли дяволския си покер за наша сметка и на наш гръб, какво му остава на тукашния човек освен да се изскубва из материалната нищета както онзи дяволит барон Мюнхаузен за косите се изтеглил барабар с коня си от тресавището!

  Протестантството – един от трите кита, върху които се основава духовният живот у янките, учи вярващия да се стреми към материално изражение на успеха. "Като си умен, защо си беден!" – реторично възклицава янкито. Върви му обяснявай, ако си нямаш работа, че може да си беден именно защото си умен, т.е. човек, който живее мъдро, уравновесено и не ламти за повече, отколкото му е нужно. 

  За средностатистическия западен гражданин ставащото в този занемарен ъгъл на Европа вероятно е Светът отвъд огледалото на Алиса, където всичко положително е с нозете нагоре и печели успехи единствено нравствено осакатеното, отрицанието на живота, изречено с едничка наша си кодова дума "Напук". На възможността да си пожелае нещо добро шопът отвръща с идиотщина, която противоречи на всякаква житейска логика: "Не сакам мен да ми е харно, сакам да му умре на Вуте магарето!" Погледнато откъм космоса***, възможно ли е да е прав чешитът му с чешит?! Нали материалното е тленно, според Христос! И ми иде на ум закачлив огромен надпис с четка-баданарка върху зид срещу някогашния студентски стол на софийското ВМЕИ (висш машинно-електротехнически институт) в непонятната за днешното поколение българчета паметна 1968 година и вероятно наплескан от изгладнял човек с празен тумбак: "Ах ти, лош капитализъм, колко сладко гниеш!"

  И тъй, Форд срещу Левски или бай Петко Рачов срещу Рокфелер... Вторите двама умират, създали каквото могат, заможни и на възраст, когато най-активните години са загърбени: първият – в разточително охолство, уважаван като един от бащите на Американската нация, меценат и мъдрец; другият – наш Петко от Велико Търново – "гладен, жаден, бос и гол", както сам го кара на поплак... И поради что? – понеже "с идеали все боравех""все за другите залягах", па най-подире "зинах, та проклех"... Сигурен съм, че ако на янкито, пък и на когото и да е западняк, посочите личната кариера на многострадалний бай Петко, то онзи ще ви изгледа с любопитство; ами че според манталитета му на стопанин, сукал от люлката си основни постулати на религиозната версия, заложена в Протестантството или Католицизма, тези свидни наши родни светци са дълбоко неслучили в личния си бизнес завалии несретници.

  А сега поставете свидните за всяко българско сърце сметки (в грошове) за конци и игла поради съдраното му сетре и за бозата похарчена народна пара от Апостола Левски, поставете тези отчаяни грошове, казвам, до астрономичните числа долари, американски долари от личната му банкова сметка на което и да било естрадно или спортно "идолче" и... И какво ще видим, драги сънароднико свиден?!... Че в нашите представи народната трагическа участ е изковала с големи ръждиви криви гвоздеи: в Българско да си богат означава да си хайдук, вагабонтин, мошеник, означава, че си нарушавал Десетте божи заповеди вкупом или поне една-едничка от тях, онази първата, която гласи: "Да нямаш други богове освен Мене" (освен Съвестта), както повелява Иисус.

  Получава се пак някакъв парадокс: без да е фанатично, т.е. слепешката предан на християнството, нашият беден човек е повече духовен от онези, на които днес като да завижда заради така скъпите им материални придобивки и прищевки. Тогава от какъв зор да се префасонираме по чуждия образец! Не е ли и това "криворазбрана цивилизация", не е ли удушаване на онова традиционно духовно ядро, бягство от самите ни корени, не-е-е, не религиозните, а нравствените ни корени по традиция?! Та вътре в себе си българското ни общество би следвало да изкове съвременния – българския ни, модел на Успеха. Тази задачка иска подходящи учители и образци от историческото ни минало и настояще. Всеки случай, не перекендетата с лозунга "Велика България!", не полуграмотни министри или позамогнали се бандити – и не защото са противни и около тях смърди, но кресливото ято кукери е нещо случайно и периферно; и затова днес са ни нужни не актьори, играещи на привързаност към Отечеството, а кръвно свързани с България стопани с морал.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 1 jan. 2019

–––
* Хенри Форд (1863-1947) – основателят на корпорацията Форд; усъвършенствал е конвейерното производство в автомобилостроенето. Концепцията е революционна не само за индустриалните продукти, но повлиява и върху модерната култура.

** Васил Иванов Кунчев (1837-1972).

*** Другият, забравеният смисъл на тая дума е красота. Бел.м., tisss


Няма коментари:

Публикуване на коментар