И ВЪЛКЪТ СИТ, И АГНЕТО ЦЯЛО

И ВЪЛКЪТ СИТ,
И АГНЕТО ЦЯЛО

Сега при нас е зима, мили мой,

не знам без теб дали ще оживея,

когато тук долита вълчи вой

и слънце нямаме дори в неделя.

Опазих разсада, и пак кълни

на завет под премръзналите длани,

а теб те няма вече много дни

и все по-трудна става любовта ни.

Съседът Теню рано се прибра

преди две седмици сам от Испания,

зарязан от невярната жена,

и двама с него ближем стари рани.

По нея страда, виждам, вече знам –
пристъпи ли през къщния ни праг,
плачът му става трижди по-голям,
та жаля го и го поканвам пак и пак.

И милвам тъжното добро лице,
от състрадание посегна да погаля,
а той, съпруже, вземе ме в ръце
и клетият ме стисне до премала.

Какво да сторя, ще го изтърпя,
макар за теб, любими, да си мисля
дали което върша не е грях
ала пред мойта съвест съм си чиста.

Когато ме целува, все едно
от теб целувана се чувствам, мили,
а легнем ли си в нашето легло,
усещам как изпълвам се със сили

и сигурна съм, ще се удържа,
но до мазенцето не ще го пусна,
за мене истина – за теб лъжа,
целувките му хич не са ми вкусни.

Пловдив, столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 1 dec. 2019