ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (8.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (8.)

  23.02.2002. (антракт)

  Читател от Харманли:

  – Струва ми се, дразни те не романът, а отношението на елитарните лит. кръгове към Умберто Еко и съответно – елитарният статус, който книгата е придобила. И за мен то е дразнещо. Това обаче, което ме смущава, е категоричната ти присъда над личността на автора, изречена с такава страст. Има различни очи, през които може да се погледне към един испански галеон. През очите на адмирал Нелсън вероятно това е кораб с голяма водоизместимост, голяма огнева мощ, ала бавно подвижен и съответно лесна плячка за две маневрени английски фрегати. За добър мебелист-дърводелец без интерес към корабоплаването галеонът би бил чудесно свършена работа, тъй че и дърворезбите му, и позлатеният дървен Сан Себастиан, монтиран върху носа на кораба, биха изпълнили сърцето му с възхищение, без изобщо да го интересува жестоката колониална политика на някогашна Испания. За хлапак, който играе челик (или испанския му еквивалент) на пристанището в Барселона преди 400 години, галеонът би бил нещо безкрайно интересно и красиво, докато за циничния еднокрак просяк на ъгъла край кръчмата "Пияната русалка", галеонът би бил само още един скапан кораб и благородниците, които слизат на брега – поредните богати скапаняци. Чиста случайност е кой от тях си ти и кой от тях съм аз в момента когато романът "Името на Розата" се е оказал в ръцете ни, а не е ли едно от качествата на писателя да умее да гледа през различни очи? 

  Колкото до книгата като "интелектуална дъвка за печалните зимни периоди в живота", това не важи ли за която и да е книга (художествена литература)? 

  Оправдаващият се автор:

  – Карамба, прав сте! Накарахте ме да се почувствам брадясал еднокрак тип с две патерици и чувал сух хляб край пристанищната кръчма "Пияната русалка". Понеже имам изблици на романтизъм чат-пат, а и понеже все пак съм оптимист по природа, решително избирам да съм едно от хлапетата, които си играят на челик, ама не край пристанището на Барцелона, да речем, ами по някоя от прашните улички на Вашето Харманли. И ми водите с цели петстотин бройки в резултата. Това е положението! 

  Всеки от нас ще се запъне като магаре на лед върху личното свое мнение. Обаче имам известно морално предимство: защитавате позиция, която е всеобщо мнение на огромна група почитатели на знатния професор Умберто Еко, пък аз комай съм си сам в пристрастието си. Което е готино, да речем, от позицията на един ъ-ъ-ъ... Чарлз Буковски. Добре, предавам се, прав сте. Това слага ли край на спора! Викам, да минем към по-весела тема! Що се отнася до испанските галеони, над множество от подходи към галеона като боен кораб, пропътувал съм Тихи океан с двайсетина подобни галеона, които безумно дързък авантюрист и малоумник бе купил някога от латиноамериканска компания на безценица и пробваше през Атлантика на буксир да си ги довлече до Европейския материк за разфасоване, в скрап да ги превърне. Циганска му работа! И от далаверата ни нищо не излезе. Океанът му погълна почти цялата вехта армада от тежкоподвижни обречени корита, изпрати ги на океанското дъно, а моя милост – като прилежен почитател на драмата, помилва, тъй да се каже, та така – с плуване брус, на собствен ход се добрах до пясъчния златист плаж край Китен. Защо точно край Китен, ако питате, тук вече нямам смислен отговор.

  Бъдете здрав! Кеф ми е да спорим. Ако това може да се нарече спор. 

  Намесва се трети, вероятно херцогиня с латиноамериканска фамилия.

  – Не знам какво е това морално предимство. Горният цитат ме кара да мисля, че ще е нещо, което придобиваш, заемайки позиция, различна от общоприетата. Та си спомних за Джордано Бруно (и Чарлз Буковски е добър пример) и се зачудих дали заради моралното предимство името му е стигнало до мен, или заради нещо друго. Кому е нужно моралното предимство?

  Оправдаващият се автор:

  – Не ми е по-ясно, отколкото на Вас, драга. Ама дали отговорът не е във въпроса! Истината не идва от едно място, а от много места – и обикновено сме свидетели как ни представят част от истина за нещо цялостно и завършено, като да речем, Цялата истина. Има притча при дзен-будизма за това как петима слепци спорили що е това слон*. Разпването на Иисус дали пък не е отговор за т.нар. "морално предимство"?! Ако Вселената е дело на свръх-разум (извънземни, Господ, Йехова и пр.), основата на вътрешната ни вселена пак ще е духовна, а не материална, понеже материалното е в плен на времето, докато духовното (нравственото) не е в плен на времето.

  Та така!

  Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 11 dec. 2019 

–––

* Петимата слепци и слонът.

    Петима слепи вървели из пътя. Срещу тях се задал слон.

    – Пазете се, иде слон! – извикали минувачи към слепите.

    Любопитство обзело слепците.

    – А какъв е слонът? – попитали. – Покажете ни го. 

    Тогава минувачите помолили ездача: 

    – Спри за малко слона! Тези слепи искат да узнаят какъв е той.

    Ездачът спрял слона и петимата слепи започнали да го опипват. На единия от тях под ръка попаднал хоботът, на втория – крак, на третия – коремът на слона, на четвъртия – ухото, на петия – опашката. Опипали те слона и ездачът го подкарал нататък. Тогава минувачите запитали слепците:

    – Е, сега вече узнахте ли какво е слон? 

    – Знаем, знаем! – отговорили петимата. 

    – Тогава кажете ни що е слон, според вас.

    Слепият, който опипал хобота, рекъл: 

    – Прилича на дебела змия, свита на кълбо. 

    Слепецът, който опипал крака на слона, възразил: 

    – Извинявай, грешиш! Слонът прилича на дънер. 

    Слепият, който опипал корема на слона, се изсмял: 

     – Ама и ти не си прав! Слонът е като бъчва за вода.

    Четвъртият, който се случил при ухото на слона, поклатил глава:

    – Ама че сте заблудени! Слонът е като листо на филодендрон.

    Онзи, който пипнешком изследвал опашката на слона, се обърнал към останалите: 

    – Ай, как се лъжете! Слонът съвсем не е, както го описвате, а е като корабно въже.

   Древна индийска притча, бел. м., tisss.