ДЖЕНИ

ДЖЕНИ

Тича през полето Джени, цяла вир-вода,
и ръжта е до колени, и вали дъждът.

Но дали ще я дочака онзи мъж любим,
над полето пада мракът, над селцето дим

и премръзналата врана, кацнала на храст,
насред пътя й застана и с човешки глас

дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:
 – Мила Джени, ах, глупаче! Я, за миг поспри.

Твоят мил целува друга. В тази киша с дъжд
 трябва да си много луда, да търчиш по мъж –

мъж, за чийто ласки нежни сума ти жени
 падат в тънките си мрежи влюбени, сами".

Чу я Джени; запъхтяна, даже и не спря
 и онази черна врана се стопи в дъжда,

а селцето, към което Джени продължи,
я очаква там проклето и с торба лъжи.

Истината се узнава в някой кишав ден –
 че е Любовта такава, ако питат мен.

Пловдив, 9 avg. 2008 – edited by 14 noe. 2019

Plovdiv, edited by 14 noe. 2019 

 ___

 * Реплика към стихотворението на Робърт Бърнс (1759-1796) "Ако някой срещне някого в цъфналата ръж..." Бел.м., tisss.