БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

БАЛАДА ЗА 

ДЕБЕЛАТА МАРГО

Франсоа Вийон (1431-1463)

Щом верен съм й аз, нима
ще кажете, че нямам ум
да любя провалената жена, 
поела по престъпен друм.
Клиенти влязат ли, без шум
търча прилежен, с вещина
поднасям сирене, вина,
платят ли, "Ах, елате пак!" –
смирен, подгъвам колена 
в бардака ни, на вас добре познат.

Позеленяла, ми крещи от яд,
ако случайно легне без пари,
тогава да си с нас е просто ад – 
колана, шала, роклята дори
прибирам и мърморя: "Разбери,
ще взема всички дрипи да продам".
А тя изсъсква: "Антихрист!" Без срам, 
кълне дори Исус, и лепвам й печат
върху устата, както аз си знам,
в бардака ни, на вас добре познат.

И тя смирява се с една пръдня,
като отровна жаба пръсва смрад,
побутва ме, но вече без сръдня, 
нарича ме: "Любовнико мой млад".
Пияни, лягаме си, глад не глад...
Бидейки бременна, на сутринта
връз мен се тръшва, и от тежестта,
усещам, вие ми се свят,
изобщо, здравето ми взима тя
в бардака ни, на вас добре познат.

Вали и вей, поне съм подслонен –
че прост съм бил, и тя е като мен,
от мен не виждам по-задоволен.
За нея съм дори на вкус и цвят
удобен като гъз към гол корем.
Не щем ний ред, нито живот почтен
в бардака ни, на вас добре познат.

Авторизиран превод: tisss

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

 Plovdiv, edited by 14 noe. 2019