ИЗБАТА НА УЛИЦА НИШ

ИЗБАТА НА

УЛИЦА НИШ

Живеехме в единствената изба
на улица Ниш в ужасния Пловдив,
в квартала на бежанците и бедняците,
на вдовиците и сираците от войните.
Другите живееха в къщи с градинка отпред
и чешма на двора, при баба и дядо,
а ние се завирахме под наем в изба –
единствената изба наоколо,
но приятелите все пак държаха на мен.

Два метра под земята мина ранното ми детство,
когато майка и татко ме заключваха,
за да спечелят пари за ядене,
и аз си играех с мишленцата
и мечтаех да си имам брат,
който така и не се роди,
а хазаите ме измъчваха, като удряха с точилка
по пода, т.е. по тавана
над главата ми и аз крещях от обида,
и нямаше как да избягам от избата.
Но приятелите все пак държаха на мен.

 Да те измъчват две млади жени в разцвета си
и майка им Цвета,
дъртата хазяйка Цвета Дърварова,
е неприятно, разбира се,
особено когато нямаш брат,
на когото да се облегнеш,
и няма къде да избягаш.
Но приятелите все пак държаха на мен.

Светът е чудесен, когато излизаш от изба,
два метра изпод земята когато излизаш –
 това знаете ли!

Слънце, не насълзявай очите ми,
 защото два метра са си два метра все пак –
мъртъвците ги заравят два метра в земята,
а бях само едно самотно хлапе на пет,
така че знам какво говоря,
 и въпреки това, приятелите държаха на мен.

Да имаш приятели е много готино,
когато си заключен в избата на улица Ниш
и хлапетата идват пред прозореца
да въртят пумпал, да играят на стъклени топчета,
за да не полудееш сам в тъмната изба
с онези три жени, които тропат с точилка отгоре,
коленичили върху пода на горния етаж –
три вещици над главата ти.

Там, два метра в земята, когато си още дете,
често е неуютно, влажно, студено, самотно,
  но въпреки това, приятелите държаха на мен
и няма как да забравя избата на улица Ниш.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 25 oct. 1999 – edited by 25 oct. 2019