ПРАВОТО ДА ГОВОРИШ

ПРАВОТО ДА ГОВОРИШ

  24.05.1999.

  Дъждовно. Сиво. Спокойно. Митологизирах го този мой баща; противопоставям неговата простосърдечна кротост, умението му да живее, изобикаляйки вълчите глутници от самовлюбени грандомани, забравили, че – както е записано в Стария завет: "с пот на лице ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш". Защо първородният Каин убил брат си, наистина ли всички до един сме Каиново семе? Или така им изнася на мъдреците, сътворили библейската космогония, понеже гузният лесно се управлява!

  Да ходим с очи, забодени в калта, приведени и гузни, заради греха на преди нас минал някой през света – грешникът си отишъл по своя ред и със своята участ, а грехът зове за възмездие и над твоята глава: "Отче наш, Който Си на небесата... И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия, защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин".* Но аз не се вслушвам докрай в стила на баща си, не изобикалям глутницата, встрани съм от глутницата, опитвам да разбера какъв е този тъп начин превъзходен човешки материал да съсипват заради просташката си самовлюбеност. 

  "Когато те корят, мразят или изричат неприятни думи – съветва роденият в 121 г. от Хр. римлянин Марк Аврелий – иди при душите им, влез вътре и погледни какви са. Ще видиш, че не трябва да се притесняваш, задето смятат еди-какво си за тебе. Напротив – трябва да се отнесеш благосклонно към тях, защото са ти приятели по природа." И вече в следващо разсъждение: "Едни и същи са циклите на вселената. Или всеобщият разум има инициатива за всичко – ако е така, приеми произтичащата от него инициатива. Или след първоначалната му инициатива останалото е дошло като последствие... Изобщо, ако има бог, всичко е наред. Ако има само случайност, недей и ти да постъпваш случайно"**. За човеколюбие е думата – и злият човек да ръси гадости насрещу ми, аз трябва да проумея какво го е изкушило да ми се яви в отвратителния си образ. От горчив опит знам: на битово ниво по-често причина за неразбирателствата между хората са празни дрънкулки.

  Но не съм императорът-философ Марк Аврелий. Простосмъртен пловдивчанин съм, син на простосмъртни, внук на простосмъртни, праправнук на простосмъртни; даже перущенският ми род и прапрадядо ми Ангел (родовата легенда го представя за кмет на Калугерово около 1875 г.) са клани според ислямския ритуал, със сатър насред селището – хем за назидание на раята, хем за прослава на Аллах. В рода си може да имаме храбреци, но богопомазани не знам да сме имали. Лесно му било на императора на Древния Рим да бъде великодушен. И понеже съм просто син на най-обикновен дърводелец – дърводелец като онзи Йосиф, съпруга на Мария, затова и изглежда съм почти хипнотизиран от онази красива сцена, когато Иисус... "изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите*** и пейките на гълъбопродавците, и казваше им: писано е: домът Ми дом за молитва ще се нарече, а вие го направихте разбойнишки вертеп"****. 

  Вижте ги! Те са в храма, плъхове в Светилището на нравствеността. Звучните им гласове се носят над България от амвона на националните ни и регионални медии. Самоуверената им осанка говори повече и от устата им. Вакханалия на духовния разврат! А ние?!... Ние не бивало да постъпваме случайно.

  "Лицето на врага ме поразява тогава, когато видя колко много прилича на моето", формулира поляк-антифашист***** и мой си личен извод от преживяно и видяно в разстояние на над половин век живот единствено и само в България. Тези обаче не са ми врагове. За да са ми врагове, трябва да виждам у тях някаква там нравствена стойност, нали? Кой воюва с жабите, с жаба се не воюва!

  Зачетох се в Хашековия "Швейк", и ми се оправи настроението. Значи, школникът Марек и свръзката Швейк... Ай, какъв тандем! Накъдето и да обърнат взор двамата арестанти, кръшкачи от бойното поле, каквото и от страшната военна месомелачка на подчинената на идиотщини Австро-Унгария да попадне в обсега им, превръщат го на пух, прах и перушина. Друг е ключът за справяне с наглостта на чеха Ярослав Хашек – да покаже фарисея смешен, та жалък в напомпаното му самочувствие, и то е далеч по-жизнелюбиво от библейския сюжет на Иисус с бича.

  По-интересно е, да... Древните елини не случайно нарекли комедията Божествен дар, наричат я като венец на литературните жанрове. Когато обаче пристъпваме в сферата на нравствените резолюции, единствено подходящ е строгият тон. Шегата, смехът, хуморът, убийствената ирония са средство, инструмент за очовечаване. В Библията обаче не срещам и сянка от хумор, дори и ирония не срещам в Библията: нима това е случайно? Строга любов царува сред изсечените в камък ЗАКОНИ НА СЪВЕСТТА.

  Като технология на стремежа към власт, партиецът по рефлекс и по стил в най-категорична форма е окупирал правото да бъбри, да тръби, да говори от името на унижените и оскърбените. Максим Горки, например. Като изпълни задачата, която Партията му е определила, същата тази партия, подчинена на своя Вожд, го вади от шахматното поле. Хора на вожда го отровиха, щом си свърши партийната мисия и взе да става досаден за "правилните и праведните", натрапчиво честен, доколкото успявал да проумее какво всъщност представлява Сталиновият строящ се Военен комунизъм.

  Това присвоено право, разбира се, не може да се елиминира по друг начин, освен като отстраняваме от себе си представата, че сме единствените посветени. Дълъг е този процес. Призовавам спомена за кротък мълчаливец, за един Авел – вдигам го от гробищния троскот от общинското гробище на Пловдив, и както Исус със силен глас извикал: "Лазаре, излез вън!" – и аз: възкресявам го моя Голям малък човек в неговата велика човешка уязвимост от настървените лицемерни праведници.

  Обществена тайна е, че Великото народно събрание от 1990 г., което писа новата Конституция на днешната Република България, се състои от четиристотин народни представители, триста от които са бивши или действителни членове на БКП, докато останалите стотина... Ако не били напористи мекерета на бившите управници, сред останалите стотина мнозина са чисто и просто доверчиви наивници. Присъствието им не е решаващо, а е колкото за цвят, колкото да бъдат легитимирани (узаконени) изкачващите се към върховете разпилели се по новоизлюпени партии емисари на партийни истини от последна инстанция – доскорошни комсомолски функционери от втората и третата редичка на партийната номенклатура на БКП, възпитаници на идеологически висши школи и институти в Съветския съюз или в Тодор-Живкова България. Това бяха, а и сега са, в буквалния и в преносния смисъл кресльовците-антикомунисти още от еуфоричните месеци и години на СДС – третия охранителен пояс за бившата червена номенклатура. Вгледа ли се човек в стила им, ще открие: всеки от тези тарикати "модел Иван Костов" се държи с нас като партиен секретар. Партийният секретар има свещеното право да говори как народът е прост, как не е достоен този народ да го управлява такава изключително ценна и рядка птица. 

  Аполитичен бил българинът, че не избрал пак Иван Костов. Но как да му отнемат думата на този българин, когато мълчанието му на простосмъртен е присъда над разни шарени-марени, току-що станали от софрата, дето вечеряли с Господ бог!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 11 uni 2019

Илюстрации:

- Ярослав Хашек, авторът на романа-пикареска за добрия войник Йозеф Швейк (горе);

- Дончо,1910-1956, втори от петимата братя Бояджиеви, барабанистът, издъхнал на 45 години от мъка, че се изтърколил от разбрицана жп-платформа любимият му тъпан (долу вдясно). 

_{___}

* Матея, 6:9-13.
** Марк Аврелий, "Към себе си", изд. 1986, с. 105.
*** Които обменят пари.
_{**** Матея, гл. 21.
***** Станислав Йежи Лец, "Невчесани мисли", изд. 1968 г., с. 14. Бел.м., tisss.}