В МОТЕЛА

В МОТЕЛА

Разхвърляна е стаята ни, виж,

мотелът евтин – бойното поле,

и гола още докато лежиш,

отпивам чаша вчерашно кафе.

Опитвам да запомня този миг,

за да останеш винаги у мен,

макар едва да сдържам своя вик

на мъж, усетил се внезапно в плен.

На пода са разхвърляни със страст

ботушки, финтифлюшки, суета

и просто друго няма... ти и аз

случайни двамата накрай света.

Един въпрос случаен ме гори:

нима това е нашата любов –

жената да се люби за пари

с мъж, който да я купи е готов?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 26 oct. 2014 – edited by 20 maj 2019