ДВЕТЕ МИ ГАРДЖЕТА

ДВЕТЕ МИ ГАРДЖЕТА*

Пораснаха и двете дъщерички:
едната въглен, другата пшеничка,
отлитнаха... и стаята ми няма,
усещам, стана мно-о-ого по-голяма,

и вече няма за какво да споря,
да се кося, изобщо, да мърморя;
как всичко се оказа равно-равно,
притихнало и някак си безславно!

Къде останаха въздишки, врява
и всъщност, вече що ли ми остава,
освен на мъничкото си балконче
да седна като уморено слонче

с кафенцето в ръка, с онази книга,
за четене която все не стига
уж времето... А ето, има време
да я чета, но малко ми се дреме

и мисля да поспя, очи притворил –
да се завърна в детството отново,
когато Пловдив беше адски прашен,
а пък у мен хлапакът тъй безстрашен,

че влизаше в двубои най-различни,
естествено и с жестове цинични,
а после го пердашеха до кръв,
но си остана пак герой и пръв,

и никога без бой не се предаде...

Рискуваме, уви, кога сме млади,
а днес, уви! – ни плаши самотата
и няма вече смисъл суетата:

децата – отлетели от гнездото,
и ти ненужен виждаш се, защото
я няма някогашната им врява
и само спомените ти остават.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019 

Plovdiv, edited by 21 jan. 2019

–––

* На дъщерите ми Вера (Вяра) и Надя (Надежда). Бел.м., tisss.