Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 10 януари 2019 г.

БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

Франсоа Вийон (1431-1463)

Щом верен съм й аз, нима
ще кажете: Тоз няма ум
да люби провалената жена, 
поела по престъпен друм...
Клиенти влязат ли, без шум
търча прилежен. С вещина
поднасям сирене, вина.
Платят ли – „Ах, елате пак!”-
смирен подгъвам колена 
в бардака ни, на вас добре познат.

Позеленяла, ми крещи от яд,
ако случайно легне без пари.
Тогава да си с нас е просто ад. 
Колана, шала, роклята дори
прибирам и мърморя: "Разбери,
ще взема всички дрипи да продам".
А тя изписква: "Антихрист!" Без срам 
кълне дори Исус... И лепвам й печат
върху устата както аз си знам
в бардака ни, на вас добре познат.

И тя смирява се. С една пръдня
като отровна жаба пръсва смрад.
Побутва ме, но вече без сръдня, 
нарича ме „Любовнико мой млад”.
Пияни лягаме си - глад не глад...
Бидейки бременна, на сутринта
връз мене тръшва се. От тежестта
усещам - вие ми се свят.
Изобщо, здравето ми взима тя
в бардака ни, на вас добре познат.

Вали и вей - поне съм подслонен.
Ама че бил съм прост? И тя е като мен!
От себе си не виждам по-задоволен.
За нея съм - дори по вкус и цвят
приемлив като гъз къмто корем.
Не щем ни ред, нито живот почтен
в бардака ни, на вас добре познат.


Авторизиран превод: Jores

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

 Plovdiv, edited by 10 jan. 2019

Няма коментари:

Публикуване на коментар