..Бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат...
Из Послание на ап. Павел до римляни, гл. I, ст. 30-32
СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (3.)
26.05.2000.
Не е толкова важно какво е казано; по-важно е как е било казано. В начина, не в думите, които лесно мамят, е Истината. "Господине, а пък те казаха, че аз лъжа!" – рече ми дребничката Илияна от моя V-е клас и ме гледа с широко открития си, все още детски поглед така, че буца ми заседна в гърлото, доплака ми се.
Обаждат се по домашния ми телефон вчера, понеделник, около 11,30 часа, два пъти звънят да ме канят да съм отидел в училището; дошли били от Регионалния инспекторат по образование, да разследват Случая Глория по жалбата на някоя си Емилия Бутова. Същата Бутова или Вутова пратила копие от жалбата си до г-н Министъра на Образованието. И разбира се, отидох. Къде ще ходя, та да не ида!
Заварвам в шефския кабинет петима с делови физиономии: двама инспектори плюс трима от училищното ръководство. Канят ме да прочета жалбата, в която Бутова-Вутова настоява училищната директорка Игнатова да бъде наказана за... "бездушно отношение". Приложено виждам ксерокопие от две странички: "Книга за добро поведение в обществото" с нарисуваните красиво фразички на Глория и посвещението: "На Глория – с обич от V-е клас". Жалбата е подадена на 22 май от Бутова-Вутова, която се видяла с Илияна Заркова – уважавана служителка в местния Регионален инспекторат, като й представила нещата от своя гледна точка.
Колко ли сърцераздирателно ще да са представени нещата! Обръщам се към инспекторите: "И сте дошли специално за това!" (Никой от тези изискани дами и господа не си бе мръднал пръста преди три и половина години, когато ученик от моя VІІІ-б клас, 14-годишният Цанко Ечев издъхна, скачайки дрогиран от покрива на двайсететажния жилищен блок на улица Преспа 4, само на петдесетина метра срещу училищната сграда, а децата ни се зарибяваха от наркопласьори – добре издокарани господа с ланци и християнския кръст на врата, в луксозни машини, които паркираха привечер пред училището ни току преди да приключи занятия втората ни смяна ученици от горния курс. Писмото пратих тогава до общинската управа.)* "Да – казват, – длъжни сме да проучим как стоят работите по Случая Глория и да излезем със становище. Все пак г-н Министърът е уведомен!"
Донесох от учителската стая непроверения все още куп писмени съчинения на моите петокласници по темата "Защо човек трябва да бъде вежлив". Четоха ги с внимание и в пълна тишина. Само Заркова от време на време се възмущава: "Хм! Виж ти с какво ги заплашвала майката на Глория!" В последвалия разбор на писмените съчинения пак Заркова като рефрен дудне: "Аз да бях на мястото на тази майка, по същия начин бих реагирала".
След този весел разговор, в едно от междучасията педагогическият съветник и училищен психолог Йоана Георгиева в училищната библиотека ми подхвърля на висок глас, тъй че да я чуят повече колеги: "Хайде да не казвам кои са изкарвали децата отпред! Позицията ти е недостойна". Психоложката ме сравни със СС-командите през Втората световна война, когато нацистките части подкарвали под дулата на автоматите жени и деца, атакувайки иззад живия щит противника.
Седнахме с напористия млад поет и колега по английски Гален Ганев да пием кафенце в кафенето срещу училището, видя записките ми по случая, преписани на пишещата ми машинка. Вдигна очи: "С всичко съм съгласен, ама не трябвало да записват гадостите на Глория. Тук си противоречиш – цитираш апостол Павел, на злото да отвърнем с добро, а цитираните гадости на Глория не са знак за прошка. Като ще правиш добро, прави го докрай!"
Казвам: Може и да си прав, очевидно не ставам за добрия самарянин. Помисли обаче какъв ще е иначе отговорът. Значи, ето маменце, натрихме им носовете на онези; подаръци ти поднасят, мазнят се. Момиченцето Глория кога ще се научи, че не е редно двайсетина хлапета да изкарва лъжци само за да излезе, че няма вина. Ай че детенце, видях го отдалеч два дена след случая, на самия празник 24 май –стърчи над другите, ячко, добре гледано, и доколкото разбирам от вперените в Глория очета, със самочувствие на господар и роден лидер.
"Длъжни са, щом ще прощават твоите ученици, прошката да е докрай" – кротко се усмихва поетът. Май си прав, казвам, но не забравяй, живеем на Балканите. Канех се да река, но не му рекох: Опрощаваш ли докрай нечия злост, онзи там тръгва със самочувствие на победител. Фина е човешката душа. Ой, как ли ще да е подскочила майката на Глория от даровете! Да се смирим пред грандомана, а! Как би постъпил, апостоле Павле, бедни строителю на Христовата черква? Опитвам да си представя. Спрямо другите – дръзки в пренебрежението, в наглостта, ала усетят ли, надушат ли укор, тези тънкообидни парвенюта, новобогаташи и разпоредители на нещата са с рефлексите на праведния фанатик** – за да угоди на тщестлавието си, на егото си, готов е да разпердушини и попилее всеки, който не е съгласен с него.
Заварвам в шефския кабинет петима с делови физиономии: двама инспектори плюс трима от училищното ръководство. Канят ме да прочета жалбата, в която Бутова-Вутова настоява училищната директорка Игнатова да бъде наказана за... "бездушно отношение". Приложено виждам ксерокопие от две странички: "Книга за добро поведение в обществото" с нарисуваните красиво фразички на Глория и посвещението: "На Глория – с обич от V-е клас". Жалбата е подадена на 22 май от Бутова-Вутова, която се видяла с Илияна Заркова – уважавана служителка в местния Регионален инспекторат, като й представила нещата от своя гледна точка.
Колко ли сърцераздирателно ще да са представени нещата! Обръщам се към инспекторите: "И сте дошли специално за това!" (Никой от тези изискани дами и господа не си бе мръднал пръста преди три и половина години, когато ученик от моя VІІІ-б клас, 14-годишният Цанко Ечев издъхна, скачайки дрогиран от покрива на двайсететажния жилищен блок на улица Преспа 4, само на петдесетина метра срещу училищната сграда, а децата ни се зарибяваха от наркопласьори – добре издокарани господа с ланци и християнския кръст на врата, в луксозни машини, които паркираха привечер пред училището ни току преди да приключи занятия втората ни смяна ученици от горния курс. Писмото пратих тогава до общинската управа.)* "Да – казват, – длъжни сме да проучим как стоят работите по Случая Глория и да излезем със становище. Все пак г-н Министърът е уведомен!"
Донесох от учителската стая непроверения все още куп писмени съчинения на моите петокласници по темата "Защо човек трябва да бъде вежлив". Четоха ги с внимание и в пълна тишина. Само Заркова от време на време се възмущава: "Хм! Виж ти с какво ги заплашвала майката на Глория!" В последвалия разбор на писмените съчинения пак Заркова като рефрен дудне: "Аз да бях на мястото на тази майка, по същия начин бих реагирала".
След този весел разговор, в едно от междучасията педагогическият съветник и училищен психолог Йоана Георгиева в училищната библиотека ми подхвърля на висок глас, тъй че да я чуят повече колеги: "Хайде да не казвам кои са изкарвали децата отпред! Позицията ти е недостойна". Психоложката ме сравни със СС-командите през Втората световна война, когато нацистките части подкарвали под дулата на автоматите жени и деца, атакувайки иззад живия щит противника.
Седнахме с напористия млад поет и колега по английски Гален Ганев да пием кафенце в кафенето срещу училището, видя записките ми по случая, преписани на пишещата ми машинка. Вдигна очи: "С всичко съм съгласен, ама не трябвало да записват гадостите на Глория. Тук си противоречиш – цитираш апостол Павел, на злото да отвърнем с добро, а цитираните гадости на Глория не са знак за прошка. Като ще правиш добро, прави го докрай!"
Казвам: Може и да си прав, очевидно не ставам за добрия самарянин. Помисли обаче какъв ще е иначе отговорът. Значи, ето маменце, натрихме им носовете на онези; подаръци ти поднасят, мазнят се. Момиченцето Глория кога ще се научи, че не е редно двайсетина хлапета да изкарва лъжци само за да излезе, че няма вина. Ай че детенце, видях го отдалеч два дена след случая, на самия празник 24 май –стърчи над другите, ячко, добре гледано, и доколкото разбирам от вперените в Глория очета, със самочувствие на господар и роден лидер.
"Длъжни са, щом ще прощават твоите ученици, прошката да е докрай" – кротко се усмихва поетът. Май си прав, казвам, но не забравяй, живеем на Балканите. Канех се да река, но не му рекох: Опрощаваш ли докрай нечия злост, онзи там тръгва със самочувствие на победител. Фина е човешката душа. Ой, как ли ще да е подскочила майката на Глория от даровете! Да се смирим пред грандомана, а! Как би постъпил, апостоле Павле, бедни строителю на Христовата черква? Опитвам да си представя. Спрямо другите – дръзки в пренебрежението, в наглостта, ала усетят ли, надушат ли укор, тези тънкообидни парвенюта, новобогаташи и разпоредители на нещата са с рефлексите на праведния фанатик** – за да угоди на тщестлавието си, на егото си, готов е да разпердушини и попилее всеки, който не е съгласен с него.
Училището не е само институция, но и храм. Ами ако по същия начин постъпят и родителите на моите ученици, какво ли би станало? Казах на двамата инспектори, повторих и потретих: грижата ми е да защитя не само учениците си, но колкото и странно да им се струва, да защитя и правото на Глория да бъде възпитавана в уважение към света, което е основа на същинското самоуважение.
Че чуха – чуха ме, но дали разбраха?!
Следва
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 14 jan. 2019
–––
* Писмото писах като председател на учителската синдикална секция към КТ "Подкрепа", подписаха се доста колеги и от другия синдикат - СБУ към КНСБ. Когато отидох при тогавашния училищен шеф Иван Панайотов да се подпише и той, загледа ме с дълбок влажен поглед: "Виж сега какво, гледам, писал си се най-отгоре, ама от мен подпис не чакай, че там, където играят пари, човешкият живот нищо не значи; тук играят големи пари, тъй че не ме занимавай!"
** Оксиморон, стилистична словесна фигура: съчетание на взаимно изключващи се понятия. Не може хем праведен, хем фанатик; фанатизмът е злост срещу отсрещния, изключва праведността. Бел.м., tisss.
** Оксиморон, стилистична словесна фигура: съчетание на взаимно изключващи се понятия. Не може хем праведен, хем фанатик; фанатизмът е злост срещу отсрещния, изключва праведността. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар