ЗАВЕЩАНИЕ (1972) Продължение 6

ЗАВЕЩАНИЕ (1972)

Продължение

БАЛАДА ЗА ДЖЕНДЕМ

ТЕПЕ И РЕКА МАРИЦА

Тъй горд съм, ти свенлива,
от камък аз, а ти пенлива,
в мълчание живея сам,
а покрай теб е шум голям,
животни, птици, насекоми;
но моят връх небето гони.

Почитат ме и отстрани
ме сочат с пръст, а погледни
как ме отбягват тъй далече,
че от самотност стена вечер.

По песъчливия ти бряг
цъфтят кокичета и мак,
макар че в ниското си ти,
а моят връх висок блести.

Ти ромониш, а аз – в сълзи,

единствен лишеят пълзи,
без милост слънце ме жари
и моята снага гори,
а щом завие вълчи вятър,
под лед се криеш, аз оставам.

Защо все бързаш! Накъде,
по кой въздишаш нощ и ден?
Не знаеш нито миг покой
ни в зимен студ, ни в летен зной.

От камък цял, стоя вкопан
в земята черна тъжен, ням.

XС

Не бих желал с усмивка тиха
да си отида от света;
видях как странни хора виха
с широко зейнали уста
срещу зората и нощта,
и страшен пропуск ще направя,
ако не им оставя с такт
балада за добрия славей...



БАЛАДА ЗА СЛАВЕЯ


Като гадаете съдбата си над чашката кафе,
за мен си помислете, къде съм тази вечер,
добре ли съм, приятели, в стария кафез,
където мойта дарба да пея ме довлече.

Като се виждате прекрасни, обзети от възторг,
за мен си помислете, не ми ли е студено;
и аз съм любил някога и плакал за любов,
а всичко си отиде с отлитналото време.

Като мечтаете за слава и приказни страни,
за мен си помислете, дали от радост пея;
зората пръв посрещам и пълня вашите дни
с веселие и шум, а ето, за другите живея.

Като обричате на нещо сърцето си без страх,
за мен си помислете, дали не се страхувам,
че времето безгрижно ще хвърли шепа прах
и бръчки ще поникнат от клетви и целувки.

Като се радвате наивно на шарения свят,
за мен си помислете, тъй стар, унил, проскубан;
и аз за много нещо се мислех като млад,
а вече пукнат грош не вярвам и да струвам.

Като си лягате в завивки, напълнени със пух,
за мен си помислете, защо все пак живея;
признавам, като всички предал бих богу дух,
но лесно не умираш, умееш ли да пееш.

XCI

На нацупените устни
ланска слама завещавам;
знае се, че по е вкусна
от модерна книжна плява.
Ако леко нагорчава,
консумирайте със сладко
и с мазоли по-корави,
мили синковци на татко!

XCII

И пак за други дребни риби,
които срещах всеки ден,
готов любезности да сричам,
инат ще им даря от мен.
Той няма мургав смях и тен,
ни със достойнство е богат,
но ще послужи за рефрен
на невръстния ми брат.

XCIII

Кажат ли, тук няма длъжност,
значи, ходом марш напред;
"Тодор Климентов* не лъже",
значи, нещо не е в ред;
"Стефан Бесарбовски* свива",
значи, честен млад поет;
"музата му – приказлива",
значи, тачен е навред.

XCIV

И така от ден на ден
в спорове човек укрепва,
че за слава е роден,
не с обозите да крета.
Който сам се е отрекъл
от любовница с пари,
с халостни патрони стреля
по врабците, разбери!

XCV

София била море,
супа, пълна с вкусни мръвки;
туй, що може да гребе,
нямало трева да дъвче...
Тук въпросът е такъв, че
думата ми ще реши:
ще завърже, без да цъфне,
само който не греши.

XCVI

Срам да търсиш у крадците,
вместо с нокти да дереш,
Рим да гониш, без да питаш,
из калта да ходиш пеш,
да не пиеш и кълнеш,
честен-трезвен да въздишаш!? –
праведен ще си умреш,
няма да цвърчиш на шиша.

Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 7 jan. 2019

___

* Двама от дузината безпарични обесници, кръжащи през 1969-1971 г. около студентския вестник "Софийски университет". Бел.м., tisss.