четвъртък, 11 октомври 2018 г.

Ars Poetica – РАДИО БЕЙРУТ

На Любомир Гешев от Сопот – радист на "сто и четворка"
от някогашния български ракетен дивизион 90180 край Хасково

РАДИО БЕЙРУТ

Политиката служба не тика,
казваше нашият тъп старшина;
бяхме наивни, или дето се вика,
не мъже, ами градски лайна.

Маркс, Хрушчов, Ленин-Сталин,
арията за нас беше само една –
комунизмът за да прославим,
готвим
се за Световна война.

Готвим се... ала с Любо от Сопот
тайно слушахме джаз от Бейрут*
и дъските ни взеха да хлопат,

и майорът ни спипа без труд.

Този Марков бе смъртна досада –
плужек мазен, пък ужким суров,

ужким пич, а душата ти вади
с педерастката своя любов.

И прости ни**, и тъй за награда
рихме въглища цял следобяд
 
дето казват: за честта на отряда
двайсет тона напред и назад.

Бяхме просто две бойки момчета,
но след случая с тоз темерут
оттогаз на войнишката клетва
сякаш
 бяхме се клели в Бейрут.


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, mart 1990 – edited by 11 oct. 2018

–––
* Само с леко завъртане на потенциометъра пренастроен на честотата на Радио Бейрут, приемникът на военната релейка Р-401М ни зареждаше с "упадъчна" музика (рок, джаз и пр.) in live от нощните клубове на близкоизточната перла Бейрут. След обяда старшините Генчо Налбантов и Митко Карачев идваха в "моята" релейка да спят и слушах как хъркат като две дъскорезници, докато зорко им пазя спокойствието от лоши очи.

** Не ни издаде, та ни се размина "дисципът" за месец поне в т.нар. "черни роти" на Втора българска армия. Случва се в разгара на движението на хипитата с онзи велик девиз "Make love, not war!" (Правете любов, не война!). Линкът е от концерт на великия Джими Хендрикс от октомври 1967 г., когато тъкмо се бях уволнил и София ми изглеждаше рай. Днешните лъскави лекенца и кукли-панукли на чалгата не притежават нищо от онзи следвоенен взрив на артистичност и свободолюбие, разтърсил света след като 550-хилядната въоръжена до зъби с най-модерни средства за изтребление армия на янките яде унизителен пердах и поколението на връстниците ни отвъд Голямата вода преживя шока да прогледне кой го прати на сигурна гибел, за чия изгода и от какъв зор във Виетнамската джунгла. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1664.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1664.)    Пазете се от книжници, които обичат да ходят пременени и обичат поздравите по тържищата, предн...