Факти и аргументи – МИНАЛИ РАБОТИ

МИНАЛИ РАБОТИ*

Защо Живков удари плесница на турския премиер Демирел на 2 авг. 1978 г.

   

  В началото на 70-те години на ХХ век възникват няколко конфликтни ситуации между Народна Република България и Република Турция. Стига се дотам Тодор Живков да удари плесница на Турския премиер. Тази случка не била огласена чрез медиите в България, защото Живков градял благ образ пред Българското общество. Много турци обаче още помнят тази обида.

  Върху територията на България е засечена активна дейност на турските тайни служби. През 1973 г. Тодор Живков заплашва, че можем да започнем с масови арести на турски шпиони. Така успоредно с „възродителния процес“ Държавна сигурност извършва хиляди арести и разпити на хора, заподозрени в съучастие с турски агенти у нас. В края на 1977 г. Държавна сигурност арестува 16 турски шпиони, оборудвани със специална техника и екипировка. Турски агенти убили български войник, който разкрил двама от тях.

  Под претекст да обсъдят т.нар. "възродителен процес" Турската държава кани Живков в Одрин на дипломатически разговор. Идеята на турската дипломация е договаряне на условия за освобождаване на арестуваните у нас турски агенти.

  Сутринта на 2 авг. 1978 г. Живков идва с антуража си в Одрин и е посрещнат от Демирел с всички почести и уважение. Отначало разговорът се води в приятелски тон, нещо характерно и за двамата държавници. Когато започват обсъждането за освобождаване на турските агенти обаче, Живков казва, че Турция няма какво да предложи в замяна. Демирел обявява, че е готов на разни отстъпки от страна на Турция, но Живков отвръща: "България няма гаранция турските отстъпки да продължат след освобождаване на шпионите". Нервиран, Демирел казва: "Турция няма да търпи такова унижение". Ден след вдигане на оръжейното ембарго от САЩ над Турция Сюлейман Демирел има самочувствие да намекне за военна заплаха. Заявява, че само за три дни е в състояние да мобилизира девет милиона души в армията си, които надвишават населението на България. Прекъснат е от силната звучна плесница на Живков.

  По думите на Людмила Живкова, върху лицето на Демирел се сменили много емоции – от изненада и страх до гняв и самоувереност, но бързо се окопитил и спрял реакцията на своите телохранители.

  Тогава Тодор Живков му казва: "Запомни тази плесница и си я спомняй всеки път, когато ти мине през ум подобно нещо".

  Турция била беззащитна в тази ситуация. По онова време България разполага с една от десетте най-мощни армии на света. Макар по официални данни ракетните войски на България да били около 200 (двеста) балистични ракети, тайните служби на Турция подават сведения, че българските балистични ракети са много повече. България заплашвала да изпепели двайсетте най-големи града на 42-милионна (в 1978 г.) Турция, Военно-въздушните сили на България са в състояние да унищожат останалата част от Турската армия, а с голямото количество танкове и въртолети да наложат дълготраен контрол над европейската част на Турската държава.

  Сюлейман Демирел отлично знаел, че не може да разчита на САЩ, водени от Джими Картър (р. 1924 г., президент на САЩ от 20 ян. 1977 до 20 ян. 1981 г.), който наблягал на икономическата политика. След Виетнам американците не желаят и да чуят за сериозна война; та нали затова избрали за президент фермера Картър.

  След тази среща Демирел остава приятел на България до края на живота си. По-късно става един от най-дълго управлявалите Турски президенти, и докато е във властта, Република Турция е в добри отношения с България.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 13 avg. 2018

    НА СНИМКИТЕ: 
      Сюлейман Демирел (1924-2015) и Тодор Живков (1911-1998)
–––
* Вж.
1) https://petel.bg/Zashho-Todor-ZHivkov-udari-shamar-na-turskiya-premier-na-02-08-1978-g-__276526
2) https://slivensega.wordpress.com/2014/06/25/%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%BD-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0/