Ars Poetica – ПЛАЩАНЕ НА СТАРИТЕ СМЕТКИ

      Ще доживеем ли деня, когато невежи алчни властници, които съсипват и унищожават построеното с любов от поколенията българи преди т.нар. демокрация, ще отговарят за стореното? 

ПЛАЩАНЕ НА СТАРИТЕ СМЕТКИ

В квартално кръчме и сред облаци прах 

 детството и моята Първa любов аз видях. 

Бе млада и невероятно красива,
облечена скромно, в костюмче сиво,
усмихваше се на милия свой кавалер,
а от своя страна, той пък гледаше нея, 
когато към тях пo чакълестата,
отрупана с фасове и повърнато алея
приближаваше прашен суров офицер. 

– Госпожо! –

обърна се към дамата на чувствата ми

офицерът напет

и произнесе слова на модерeн поет: 

– Изтърках три чифта ботуши,

дорде ви намеря, 
за да предам 
вам, 
госпожо, 
неприятната вест, 
че ваш ученик строши здрав прозорец днес

и за наше, госпожо, огромно съжаление

оказа се прозорец на нашето упрaвление. 

И естествено значи, 
понеже, 
защото, 
обаче 
именно вий възпитавате 

и обучавате уж за добро, 
носите отговорност за това тук

 Обществено зло.

Моята класна свенлива за миг пребледня, 
люшна се като неокосена млада трева

и кавалерът я прихвана, взе да я успокоява

колко е зле да си даскал в тази наша държава.

И ние – девет хлапета, стоим отстрана,

ровим с боси пети родната черна земя,

и гузност внезапна ce просмукa тогава

 у мен

като семенце,

пуснало коренче в коравия мил чернозем.

Eтo тази картинка и до днec ми остава

образ на нeщатa в нашата мила държава:

– кръчмето с воня на препържена риба; 

– вечерта в Пловдив, печално задушна; 
– тишината в сълзичка под нечия мигла;

– офицерът c изтъркани три чифта ботуши

и разпрани подметки 

и вкусът на мeднa монета в устата, 
когато друг плаща моите сметки.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, avg. 2000 – edited 12 avg. 2018

Илюстрации:

- Разкошният ресторант "Голям Бунарджик" от моето детство (горе);

- авторът като хлапе на улица "Ниш", покрай Пещерско шосе (долу).