Ars Poetica – ЗА ПОЛЗАТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД

ЗА ПОЛЗАТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД 
 

Дърво и камък от студ щом се пукат,
и котката с кучето ляга да спи –
двамата усещат, че са съпрузи,
стават помежду си много добри.

Той от бъбрежа й не се дразни,
тя преоткрива го с усет на котка
и от студа вън сред тръпки и спазми
любовта се връща отново в живота.

Бедрото си метнала голо връз него,
дъхти му в ухото и той някак разбира,
че това е жената, която най-нежно
целувал е някога в тази квартира.

Проклетият вятър в клоните бръсне
като ножче за бръснене поизтъпяло –
какво я прихваща ли, нима не е късно
да чувства пак обич с цялото тяло?

Толкова свади, раздели, обиди,
женски капризи и мъжки измени,
и ето, куцукайки, Зимата иде,
и изобщо къде го топлото време?

А някой случайно щом зърне жената
колко е хубава, знойна такава,
ще й запечата с целувка устата
и ще я люби, както си заслужава.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 12 dec. 2012 – edited 7 uni 2018