И СВЪРШВА НЯКОЙ ДЕН
И свършва някой ден Доброто царство
на най-красивите илюзии –
реките спират да текат, застиват,
прозрачният ветрец е като камък,
нощта се сгромолясва върху теб.
Какво ще правиш сам с това сърце?
До вчера беше риба, беше птица;
днес стаята ти е каюта
в бездната на Космоса от самота.
Сега дочуваш през втвърденото пространство
сигналите на няколко приятелски сърца:
как лекичко подраскват по скафандъра
и странно, ти пък с що ги изкушаваш,
дали с това, че си материя оголена,една кървяща и нарастваща Любов?
Plovdiv, noe. 1986 – edited 7 uni 2018
Няма коментари:
Публикуване на коментар