събота, 15 декември 2018 г.

Документи – ПЛОВДИВСКАТА ЖАНА Д`АРК

   apostapostoloff: – С очите си съм виждал как колегите на Пловдивската дева се показват по потник на прозореца. А това вече е скандално!

ПЛОВДИВСКАТА ЖАНА Д`АРК* 
  
  ...Николай Славов** опита няколко пъти да се извини на девата, но девата не дава и дума да се издума да прости словоблудството на колегата: Всички червени линии между нас са преминати, девствена съм и искам три хиляди лева за честта и химена си. Което даде повод на кибиците сеирджии в залата да я прекръстят от Хинкова на Хименкова. И шоуто продължи под пълна пара.

  Четвъртото заседание на Съда се посвети на разпити на свидетелите. Албенка се яви накипрена като за циганска сватба – яркочервен руж, индустриално количество пудра, очертани очни линии, бозаво кожухче, строг бял тоалет и черни ботушки, а в ръката – вестник "Комсомолска искра", дето отпреди 30 години се мъдри интервю с дедо й (Не се разбра дедото ли й е завещал да си пази девствеността до 40-годишна възраст.). 

  До половин час преди заседанието ищцата даваше интервюта пред камерите на националните телевизии и отново бе категорична – прошка на поета Славов отнюд, както казват руснаците, ще воюва с него на живот и смърт. Докато леко смутеният объркан Славов само рече: "Останах изумен, като прочетох в Удостоверението, издадено от т.нар. Съдебна медицина, че хименът на Албена е запазен, а епителът му е розов". И плахо пристъпи в Съдебната зала след адвоката си г-н Иван Колев. 

  Съдия Иван Калибацев при вида на множеството ярки представители на местната войнстваща журналистика обяви, че този път Заседанието ще е при закрити врати, сеир – йокму, както се изразяват турците, защото има опасност да бъдат обсъждани въпроси, касаещи интимния живот на госпожица Хинкова, и нареди любознателната тълпа от кибици тутакси да опразни залата. Аййй, па какви ще да са тези въпроси – вълнуваха се журналистите, след като поетесата по документ е девствена, което по пътя на логиката, значи, че живее скучно?!

  И ето че пред Съдебната зала настъпи часът на свидетелите от страна на ищцата, съответно – на ответника, да заявят по най-нетрадиционен начин подкрепата си за непорочната Албена и поета Николай. Свидетелката на мома Албена г-жа поетесата Мария Чулова, която се представи за дългогодишна педагожка, бе категорична, че на литературните сбирки колегите им поети и прозаици, вкл. поета Николай Славов, се явявали почерпени в светая светих, т.е. в Литературното им клубче сред Капана. Втора свидетелка на Албена, пищната поетеса Елена Куматова, реши, че баш сега й се паднало време и място да изнесе кратък литературно-исторически рецитал, и на висок глас пред тълпата издекламира подходящи за целта оригинални стихове:

       Потопи се в ледено езеро.
       Сняг завали, тя пак е девствена.
       Потапяй се в ледена вода, потапяй.
       Тя пак е девствена!


Огледа публиката и дваж по-разпалено захвана да разказва какви е песни имало за вили-самовили в бели премени и с дълги руси коси разпилени в нашия фолклор и как всички те до една били девствени. След което шефът на Литклуба, където са се подвизавали досега двамата опоненти, поетът-огнеборец Минчо Палавров заключи със стих в стилистиката на Алкей, Архилох и Сафо:

       Един за друг са само те,
       достойни двама при това,
       занимават се с литература
       и най-добре е да се вземат,
       наместо люто да се карат –
       съзирам тук едно привличане.

След къс размисъл като един същи Омир помоли трета една свидетелка поетесса, нагиздена като Фортуна в одежди от хамериканския Празник на призраци и мъртви с треперещ от вълнението на смъртен глас: 

       Ах, Съдбо, Съдбо, предвещай ми шестица от тотото!

  Сетне поетите-свидетели вкупом нахлуха в храма на Съдебната зала, там всеки да защитава своя мил поет и да отговаря на въпросите на съдия Калибацев. Разпитите продължиха почти три астрономически часа, но ищцата пожела още един свидетел, когото щяла "да докара в режим", което вероятно значи под конвой, за суров разпит при Калибацев. И тъй, на 12 март ще да разпитат и последний свидетел, който бил… дама, май тоже поетесса и на 80 лазарника, но... с проблеми в слуха.

  Съдебната сага "Злочеста Албенка срещу хлевоустий Славов" ще продължи през следващата пролет. Засега не се очертават изгледи пловдивский Съд да тури край на епичната битка за честта на една дама, което осигурява на местните зевзеци по пивници, закусвални, кьошета и кафенета сладък мухабет в идещата сурова зима. Продължението е напролет, кога цъфнат налъмите... пардон! – кога цъфнат розите в Цар-Симеоновата градина, онази с пеещите фонтани на пъпа на Пловдив, анджак в сърцето на всичката ни европейска култура и славни традиции.


  На снимка пред Съдебната зала: Милена Славова – поетесса, и Минчо Палавров – пожарникар, поет, фотограф, художник, общественик и шеф на местен литературен клуб. Помня, че и поет-милиционер се появи един ден в редакцията на местния ни младежки вестник "Комсомолска искра". И арменец се пробва да се изкара активен борец срещу фашизма, участник в съпротивителното движение; за доказателство арменецът носеше отпечатана в "Искрата" архивна снимка от септември 1944 г. на която въоръжен до зъби мъж от партизанска чета насред пловдивската Главна бе хванал за ръка петгодишно момченце: "Това съм аз на младини!" – кълнеше се той.

  В моя роден Пловдив комай всичко е 100% майтап, вицове и Пунта Мара! Млади местни тарикати веднага след славния Десети ноември окупираха Старата Чифте баня, която е само на двеста метра от въпросното литературно клубче, и вътре по бански представяха в басейна т.нар. модерни инсталации. Един от тези чешити тук обявиха за гений и синът му донесе старите патъци на гения и ги диктисаха не знам с каква цел в експозицията покрай опитите на починалия що-годе нещо да нарисува.

  По мотиви от http://toross.blog.bg/politika/2015/01/22/devata-ot-plovdiv-rund-chetvyrti.1332363?fbclid=IwAR07avylfS3M2OZk-NGdISgalrxVOkNbo2NhYiHvD-2_p-rwQiXQu-f3Gmg и от медии, които с кеф тиражират всякакви идиотщини. Вж. и https://www.nuancegallery.bg/authors/kolyo-karamfilov-1963/ 
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 15 dec. 2018
–––
* Вж. https://www.blitz.bg/article/42731
** Вж. https://liternet.bg/publish26/nikolaj-slavov/index.html   

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1556.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1556.)     Не се плаши от локвата – душа и свят й е да те окаля! Празното тенеке вдига шум до небесата, но...