сряда, 5 декември 2018 г.

Документи – ТРИЦИ И МАЙМУНИ

Трийсет слаТки години нагоре по Стълбата, която води надолу

ТРИЦИ И МАЙМУНИ
   СТАРАТА ШКОЛА ПОЛИТИЦИ СЕ КИПРЕХА В СТИЛ "ВИЗАНТИЙСКА ИКОНА"– ВСЕ ТАКИВА ЕДНИ МРАЧНИ, НАФУКАНИ, ГЛЕДАТ ЛОШО, ЗЪБЯТ СЕ НА ВРАГА. 
ДОКАТО НОВАТА ШКОЛА СА ОБЩИТЕЛНИ И ЧОВЕКОЛЮБИВИ: "И АЗ СЪМ ПРОЗД, МА И ВИЙ СТЕ КАТ МЕН".

  Чета преди час-два гробищна статия на някой си Халачев, известен като писател (статията, отпечатана в снобското вестниче "Български писател"), гърмяха над мен апокалиптичните му прогнози – "Обречени сме да загинем. България ще изчезне от картата на света. Да помислим на кого да завещаем поне спомените от миналото на този народ, историческите ни паметници" и пр., и пр. все с този стар запев на черно отчаяние. Питам (на масата в кафенето е и Емил Калъчев): Как с такива мисли в ума да уча учениците си на родолюбие, чест, достойнство? Този какви ги плещи!

Марин Халачев (1933-2005)


  Страшното е не когато врагът е многочислен и те побеждава, страшно е, когато сами отвътре вече сме коленичили и сме се предали. Този мил образ (нещастният Халачев) го боли много, ала не мога да му съчувствам. Такъв вид предателство, струва ми се, е най-опасният, понеже от него нататък започват тарикатлъците, цинизмът, спасяването поединично, раковата клетка, която – превърне ли се в метастаза, в състояние е действително да ни погуби като нация и държава. Защо ни отписват или вече са ни отписали, Боже мой! И кой печели от това?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 6 dec. 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1553.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1553.)      За Историята няма никакво значение дали – събирайки нещата си в книга, авторът е живял охолно и ...