Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 2 декември 2018 г.

Ars Poetica – НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО*

С обуща кални посреднощ,
пленен от декемврийски мраз
и в пазвата без пукнат грош
пред беден дом застанах аз.

– Кой хлопа вън на Рождество? –
дочух отвътре звънък глас.
– Не хлопа принц, а същество
премръзнало – отвърнах аз. –

Да би зависело от мен,
едва ли бих опрял до вас,
ала след лутане цял ден,
какъв ли избор имам аз!

 Отвори пътната врата,
прекрачих дървения праг
и вътре нагости ме тя
богато като гост най-драг.

Свенливо гледаше ме там,
посгрял се, гледах я в захлас,
обхванат от внезапен плам,
към нея с длан посегнах аз.

Отвори вехтичкия скрин
постелки да ми донесе,
от гушката си шала син
свали, обви ме с две ръце,

като видя, че ме тресе,
от студ ли, не, от мъжки бяс,
и тъй до своето сърце
притиснах я тогава аз.

На таз, която ми постла легло
и приюти ме в тъмен час,
макар без знатно потекло,
направи да съм рицар аз,


с коси обвивайки ме, Боже мой! –
целувайки ме с нежна страст,
макар – пехота, бита в бой,
усетих, че съм рицар аз.

Превземах с плам гърди, корем,
замрежил поглед, луд, в захлас,
гласът й чувах покрай мен
и по-любим не съм бил аз.

Щом в утрото на път поех
към нови друми, с дързък глас
до гроб във вярност й се клех...
и все пак с други лягах аз.

Как лъгах я! О, как щурях
в годините със зной и мраз,
но само с нея, знам, че бях
допуснат като рицар аз.


В оназ колиба някой ден
навярно ще се върна аз
и може би на колене
ще се покая с гузен глас.

Ще ми прости ли, Боже мой,
ще я намеря ли сама
пак нежна, тръпнеща от зной,
единствена за мен жена?

Ту в сняг, ту в декемврийски дъжд
край бедно някакво селце
сънувам се желан и мъж
в девичите й две ръце.

Съвсем не станах по-богат,
ни славен някога съм бил,
но и на път за Онзи свят
ще следвам образа й мил.

Затънал в кал до колене,
случайно ли съм я видял –
където и да съм, пак насаме
за нея спомням си с печал! 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 1 oct. 2009 edited by 2 dec. 2018
___
* По едноименната балада на Робърт Бърнс: http://www.highviewart.com/izkustvo/devoykata-koyato-mi-postla-leglo-4978.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар