Ars Poetica – НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО*

С обуща кални посреднощ,

пленен от декемврийски мраз

и в пазвата без пукнат грош

пред беден дом застанах аз.

– Кой хлопа вън на Рождество? –

дочух отвътре звънък глас.

– Не хлопа принц, а същество

премръзнало – отвърнах аз. –

Да би зависело от мен,

едва ли бих опрял до вас,

ала след лутане цял ден,

какъв ли избор имам аз!

 Отвори пътната врата,

прекрачих дървения праг

и вътре нагости ме тя

богато като гост най-драг.

Свенливо гледаше ме там,

посгрял се, гледах я в захлас,

обхванат от внезапен плам,

към нея с длан посегнах аз.

Отвори вехтичкия скрин

постелки да ми донесе,

от гушката си шала син

свали, обви ме с две ръце,

като видя, че ме тресе,

от студ ли, не, от мъжки бяс,

и тъй до своето сърце

притиснах я тогава аз.

На таз, която ми постла легло
и приюти ме в тъмен час,
макар без знатно потекло,
направи да съм рицар аз,

с коси обвивайки ме, Боже мой! –
целувайки ме с нежна страст,
макар – пехота, бита в бой,
усетих, че съм рицар аз.

Превземах с плам гърди, корем,
замрежил поглед, луд, в захлас,
гласът й чувах покрай мен
и по-любим не съм бил аз.

Щом в утрото на път поех
към нови друми, с дързък глас
до гроб във вярност й се клех...
и все пак с други лягах аз.

Как лъгах я! О, как щурях
в годините със зной и мраз,
но само с нея, знам, че бях
допуснат като рицар аз.

В оназ колиба някой ден

навярно ще се върна аз

и може би на колене

ще се покая с гузен глас.

Ще ми прости ли, Боже мой,

ще я намеря ли сама

пак нежна, тръпнеща от зной,

единствена за мен жена?

Ту в сняг, ту в декемврийски дъжд

край бедно някакво селце

сънувам се желан и мъж

в девичите й две ръце.

Съвсем не станах по-богат,

ни славен някога съм бил,

но и на път за Онзи свят

ще следвам образа й мил.

Затънал в кал до колене,

случайно ли съм я видял –

където и да съм, пак насаме

за нея спомням си с печал! 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 1 oct. 2009 – edited by 2 dec. 2018

___

* По едноименната балада на Робърт Бърнс: http://www.highviewart.com/izkustvo/devoykata-koyato-mi-postla-leglo-4978.html