Ars Poetica – АНТИТЕЗИ

АНТИТЕЗИ

В памет на Франсоа Вийон

Посърнал като пън, мечтая морски бури;

мърморя малодушно – авантюрист по кръв;

животът ми е сън, ала мечтите – щури;

в опашката се гуша, бленувам да съм пръв.

С плесник ли през уста подлец ме поздрави,

целувам му ръка и шепна: C'est la vie*;

унил, сразен и плах, се чувствам уважен,

за залък хляб от страх се трудя всеки ден.

Добре ли съм приет, изпадам в тежък смут;

световно слаб поет – с това съм най-прочут;

обзет от кротка леност, коси ме адски бяс;

рекат ли ми: Студено! – крещя: Горещо! – аз.

В калта добре овалян, се перча като бог;

мизерника похвалвам, към честния съм строг;

изпитвам гняв, когато цената ми расте;

които ме ругаят, най-близки са ми те.

Рекат ли ми: глупак, знам, бил съм готин с тях;

изпитвам весел гняв, тресе ме подъл страх;

сърцето щом кърви, свирукам окрилен;

останал без пари, не знам по-ларж от мен.

Нещата щом са в ред, излишен ставам аз;

щом хлябът се пече, в душата ми е мраз;

щом моето моме ми каже: Мили мой! –

разкършвам рамене и гледам зло на бой.

Ужасно щом е люта, по-мила ми е тя:

щом пак ми бие шута, добре сме в любовта

и виждам, че не мога да преживея ден

без нежната тревога: тя може ли без мен?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 28 noe. 1997 – edited by 8 noe. 2018

Илюстрации:

- Немирният дух на френската нация Вийон (1431-1463) в затвора (горе);

- Балчик, морето и неслучила се една авантюра с Вержинка, 1972 (долу).

–––

* Такъв е животът (фр.). Бел.м., tisss.