Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 15 ноември 2018 г.

Ars Poetica – АКО ТЕ НЯМАШЕ

 АКО ТЕ НЯМАШЕ

Ако те нямаше в сумрака на живота,
в чашата на утринния здрач –
една студентка кафявоока
пред вратите на Девети
*,
объркана от четене на книги
за принцове с мазолести ръце...

Ако те нямаше 
наивна и гореща
помежду Пазарджик, баща ми и света
на кухненските прибори,
на купища пране в неделя
сред облаци от синка и сапун...

Ако те нямаше в бедняшките квартири,
в заводските ръждясали дворове,
край тъжните освирепели гари
на нашите провинциални грижи...

Ако те нямаше ревниво нежна
към моите несбъднати успехи,
към моите неслучили геройства,
към моите световни грешки...

Ако те нямаше, какво би била Тракия,
какво – 
Марица с пясъците топли
и тези неуютни редове!

Бих ходил разпокъсан и наплашен,
един човек без нерви, без покъщнина,
бих пил отровни сокове от всичко,
което мъчи плахото сърце.

Мамо...

Какво ли щях да нарека тогава
с името Надежда,
ако те нямаше?**
 

 
Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 6 maj 1980 – edited by 15 apr. 2018 

Илюстрации:
- майка ми, по нрав най-близо до нрава на дядо ми Борис Дявола (горе);
- фрагмент от 1955 г. – майка и син пред ез. Клептуза, Велинград (долу). 
–––
* 9.IX.1944 г., когато чрез Армията на СССР комунисти заграбват властта в България.
** От сб. "Кардиф", бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар