ЛЯТОТО, КОГАТО
НЕ БЯХ НА МОРЕ
Неделя е, всичко ми ходи наопаки,
часовникът даже обратно върти,
дори огледалото с весели образи
утрепа се май, на парчета лежи.
С кожухче кърпено вихри се вятърът,
и всичко днес странно с мен се държи,
обувките стари отвън пред вратата ми
отишли пак нейде с разранени пети.
Каквото докосна, веднага разпада се,
объркал се вътрешният мой пейзаж
и вече съм остров с хиляди гларуси,
летящи красиво над зимния плаж.
Plovdiv, 13 jan. 2007 – edited by 3 noe. 2018
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар