Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 22 октомври 2018 г.

Публицистика – ВИТРИОЛ

ВИТРИОЛ*

   От пет сутринта (26.03.2004) се понесе воят на мюсюлманският мюезин (или муезин), който чете стихове от Корана над притихналото най-голямо в Европа циганско гето Столипиново. Преди ужасяващият вой ечеше тържествуващо и над нашия, населен от българи квартал; след взривения влак в Мадрид и новите подвизи на ислямистите в Испания и по света обаче, след 11 март (202 ранени и убити само в Испания) този вой звучи като мушица иззад прозореца ми, та едва го долавям. Но пак настоява, че тази средновековна религия нахлува и сред нашите местни цигани с всичките си претенции за нравственост и величие в света на духовното.

   Едно от предизвикателствата, завещано ни от векове, е
разкодирането на Исляма като философия или като военна доктрина, предстои да бъде извършено най-после, сякаш и ислямските главорези за това настояват. 

   В населената от сърби област Косово преди едва само седмица са изпепелени за няколко дни над петдесет черкви и източноправославни манастири... от мюсюлмани. Не знам как се преценява от гледна точка на високата нравственост и философия на мюсюлманската религия, но не съм сигурен, че говори човеколюбиво за посланията уж откъм Небесата, които послания се просмукват до нас чрез този епичен вандализъм.

   За мен, независимо каква религия изповядват лично, извършителите на убийствените вандалщини са преди всичко човешки същества, и ми е особено важно именно като събратя по разум да ги разбера, да проумея идеята зад техните постъпки. Война на цивилизациите: Средновековието срещу Модерния свят. Корана, препис на пасажи от Стария завет, срещу Христовите послания. Марксизмът и трите му отрочета – болшевизмът, фашизмът, националсоциализмът. Комунизмът – целенасочена агресия срещу личността, наглост, украсена с дантелените предвземки на уж-човеколюбието. Политбюро на ЦК на БКП, да спомена, наподобяваше дванайсетте апостоли на Иисус. Дванайсет на брой бяха членовете на този най-висш орган на властта в Тодор-Живкова България. Оказва се, че за Новия завет на Библията не сме май дозрели, за да усетим духовното великолепие на Доброто, изведено до висини във философската сфера. Чета тези дни в "Стандарт" в кафененцето при мюсюлманина Маруф от Кабул в Афганистан: осемдесетгодишен българин се самоизпепелил в Калугерово, само за да не продължи да живее в унижение с мизерните подаяния от държавата, които всъщност сам си е заработил. Като ида в Калугерово някой ден, ще се поинтересувам на място и по-подробно за този случай.

* * *

    В човешки уредения ни греховен свят най-добре би се справил с разбойници онзи, който сам някога е бил разбойник. Всички останали, независимо от благите им намерения, биха гледали на проблема като странични лица. Блудният син е по-мил на баща си, защото се връща, придобил жизнен опит (отрицателен), какъвто опит послушният по-голям брат няма, а и няма как да придобие със стила си на живот. Опитът е познание върху гадостите между хората, обезличаващо необиграните, необгорените от пламъците на злост идеалисти. Злото е величина, с която не може да се съобразява умозрително онзи, който не го познава отвътре, и то откъм отсрещната страна на фронтовата линия. Покаялият се (в себе си) грешник е изключително ценен съмишленик в духовността.

   Лошо съдим, ако – съдейки, унижаваме достойнството у престъпилия закона. Борбата е всъщност не срещу, а заради неговата грешна душа. Развенчаването на Марксистката философия, изясняването на нейната античовешка идеалистична природа е по-трудно от противостоенето срещу Ислямския фундаментализъм – посредствена версия на Вехтия завет от Библията. Посланията на Стария завет са подложени на ерозия с появата на Иисус, а в Марксизма продължава да се кълне половин Европа с нейните т.нар. социалистически и соц.-демократически правителства. Християн-социализъм звучи също толкова противоестествено както "социалистически реализъм". Та нали именно реализъм й липсва на предвзетата теория за идеално устроеното общество, дето всички сме Свободни, Братя и Равни. Интелигентност, откривам с изненада, липсва точно у "интелигенцията", у самовлюбените образи на възгордяването.

   Нашата интелигенция гледа отвисоко към множеството обикновени българи. Разкошният български фолклор да не би да е дело на анонимни творци! Не били безименни, разбира се. Титли и дипломи за престиж са нужни преди всичко на Посредствеността; тя се кичи с титли. Философ-психолог с диплома... чудесно звучи, а! Като го повториш стотина пъти, току-виж светът те приел за съвременния Сократ.

* * *

   Посветих съботата (27.03.2004.) на "Дневника" на Богдан Филов, който дневник от осем месеца, от август 2003 г. чета на малки порции. Остават ми около 80 от общо 760 страници. Изводи, който си вадя дотук: Втората световна война (80 милиона убити от двете страни на фронтовата линия) е крахът на Западната надменност от страна на Франция, Великобритания, САЩ. Резултат от типичен за отношението към Изтока стил на Запада:

   1. Съветският съюз се възползва от възгордяването на Западната дипломация, за да наложи влияние в Европа, каквото преди войната болшевиките на Сталин не са и предполагали.

   2. Появяват се Хитлер и нацизмът, като идеология, като доктрина на жестоко онеправданата от Първата световна война Немска нация.

   3. Българската ни нация е сред най-ощетените в националното си достойнство на континента. Политиците ни до 9.ІХ.1944 г. и Цар Борис ІІІ едва ли единствени носят вина, че болшевизмът ни смачка в бляновете ни за обединение на Българските земи в една национална държава.

   Загубили сме много, но и
 Западната демокрация беше бита по всички линии до 1990 г., а пък и не се знае докога. Защото Марксизмът е жизнен и продължава да работи срещу нас. Факт е, че Западният интелектуалец не прави опити да го криминализира, както стори с фашизма и нацизма.

* * *

   Навръх Разпети петък, 11.04.2004., в полунощ приключих набора на ръкописа "Ламски". По-рано да съм приключил, но сестра ми ми беше на гости и ми губи времето до седем надвечер. Сутринта оправих последния епизод, който е най-хубавият, заради който като че е писана цялата книга през тези десет години от 1994 досега. И отново си мисля, да, може и да се заблуждавам, но имам усещането, че невидимият свят кръжи около мен, отваря ми пътечка, докато се мъча с този ръкопис. Не съм суетен уж, не съм фаталист, мисля си, ала знам, много хубаво не е на хубаво; очаквам неприятности тепърва да се появят. И тогава ще съм спокоен. Защото такъв е животът: до светличкото мракът е най-чер.

   Подреждам за бъдещето на книгата, и всичко лично дотук като да пренебрегнах, понеже ръкописът ме е обсебил и ми предстои да скъсам най-сетне пъпната му връв, та историйките сами да поемат на път между българите като проповедници на Шегата и Доброто в назлобелия ни свят. Последните четири денонощия по четири до пет часа ми се събираха да спя в денонощие. В един и в два и половина след полунощ си лягах, а в шест се будех и пак залепвах за компютъра. Беше! Остана да запиша на компакт-диск текста на тези 496 страници и... точка.

    Поне месец ще си почивам, па после ще захвана нов набор да правя, може би стихотворенията от сборника "Порто Фино", който сборник от четири години е готов, дори като макет и с илюстрации изработен едно към едно и вече иде неговият час. А може би онази огромна книга есета, която започва с частта "Младите хищници", да започна да набирам. Не знам кое ще е по-напред. Навън Пролетта едва-едва прохожда. Липата зад балкончето ми, гледам, срамежливо някак развива листенца, облича се в нежна резеда. Гургулиците, чувам, любовно гукат. И ми е хубаво, и ми е подредено вътре в мен. И не се виждам сам, макар че съм сам. Възкресих дядо ми Борис Дявола в последния епизод от книгата "Ламски" и сега все едно Борис Дявола седи на масата насреща ми, усмихва ми се, примижал, обгърнат в лютия дим от неговите евтини цигари "Тютюнопроизводител". Коренът ни, мили дядо, е жилав, да видим как ще продължим по-нататък.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, mar. 2004 – edited by 22 oct. 2018

Илюстрации:
- Ислямският храм трябва да внушава голям страх и трепет у човека (горе);
- Роденият през 1900 г. Борис, внук на заклания в Калугерово Ангел (долу). 
____
* Димяща сярна киселина; прен.: язвителност, гавра, издевателство. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар