Ars Poetica – ДВАТА БРЯГА

ДВАТА БРЯГА

Връщам се от току-що при себе си,

а ти си ми все пред очите сияеща,

за първи път сякаш те виждам

и тръпка от петите си чак усещам,

че си принадлежим един на друг,

но не било писано да сме заедно,

сладко мило, дяволито момиче.

Ние сме два бряга на една река,

по която тече времето и страсти

мимолетни в подмолите й се таят,

но когато и да те видя пред мен,

за първи път сякаш те виждам

и онази тръпка отново усещам,

че си принадлежим един на друг,

но не било писано да сме заедно,

сладко мило, дяволито момиче.

Години ще минат, ще преживеем,

каквото е писано да преживеем,

но няма и няма как да сме заедно,

а знам, постепенно ще избледнее

очарованието от блясъка в очите ти,

ще помътнее образът ми у теб,

ала вечер, когато си лягам,

пак ще си пред мен все същата,

а не било писано да сме заедно.

И си казвам: добре, и какво от това,

нали все пак ще остане тръпката,

мимолетното докосване до нещо,

което ме е споходило поне веднъж,

докато съм бил на брега на реката,

а ти си била на отсрещния бряг.

 Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, efited by 30 oct. 2018