Ars Poetica – ИЗКУШЕНАТА ВЕДНЪЖ ДУША

ИЗКУШЕНАТА ВЕДНЪЖ ДУША

Ти обеща й Райските градини,

а в тръните от страст я насади;

сега и просяк нищ оттам да мине,

събужда похот в нейните гърди.

Умът от пивко вино се опива

и тя – вакханка след онази нощ,

е трижди по-коварна и красива,

когато знае те – проклет и лош. 

Вълната тъй към огъня се втурва

в страха си женски, да го угаси

и цветната поляна става урва,

измамника обвила със коси.

Душата й не спира да мечтае,

щом похитителят обърне гръб,

че именно такъв – жесток, нехаен,

посял е семенце на черна скръб

и докато е жива, ще го помни, 

насъне ще го мами с нежен глас –

изящна амфора или пък стомна,

с любов направена – разбита с бяс.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 25 dec. 2009 – edited by 27 oct. 2018