ПЛАЧ ЗА БЪЛГАРИЯ
Тук, в мизерния и древен Пловдив,
който изобщо не може да бъде звезда,
едва успях да се вредя да се родя.
Няма град, който повече да ненавиждам,
където повече да съм бил лъган и обиждан,
по-злостно да са ми тикали лицето в калта
заради най-пловдивската наша черта –
да бъде смачкано всичко, което лети,
пуска листенца и покълва с мечти.
Тук, в тази касапница и скотобойна,
мина и моето детство нестройно
в ръката с коматче хляб и бучка сирене,
с онзи познат възглас подире ми:
"От теб стока, сине, няма да стане!" –
с който ме кълнеше милата ми майчица,
а понякога и двамата с баща ми.
Обидено до смърт, хлапето у мен
още живее с този рефрен
и се питам, тогава защо
наричам това място "мое родно гнездо",
тези мъж и жена какви са ми на мене,
пред гроба им защо заставам смирено
в тракийската пръст като крив гвоздей забит,
толкова по-горд, колкото повече бит,
и защо когато вдигат на тази страна флага,
усещам в очите си пареща влага
и смирен сред множеството унижени
през сълзи мълвя: Родино, ти рай си за мене!
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 1 maj 2006 – edited 29 oct. 2018
Няма коментари:
Публикуване на коментар