Ars Poetica – О, СВОБОДА!

О, СВОБОДА!

По форумите, по площадите
плиска словесна вода.
Дори доносникът реве: 

– Свобода-Свобода!

Зад микрофона –
разперило криле
виждам едно университетско ченге*.

Боже мой,
какво става
в тази държава,
от всеки ъгъл
с нов образ
старият доносник се появява!

Не разбира колко е скъп
онзи образ на предателя тъп,
на слухтящото в мрака лице,
пишещо доноси с потни ръце.
Тъй незрим и незабравим –
на всяка власт необходим!

А на масата
в кухничката ни бедна
мъждука надеждата наша последна.
И макар Буратино да ни убеждава,
че за свободата живота си дава,
кръвта,
кариерата,
сетните сили,
паричките в банките,
привилегиите мили,
виси като нож над овча глава:
за какво му е власт при това?

Свобода! Свобода-а-а! – там скандира тълпата
и не знае, че не се подарява Свободата,
че удушвачът зад фалшиви образи дебне
да съсипе надеждицата наша последна,
да я смачка с думи обидни и зли,
да й се подиграе,
както само той умее,
както само той си знае.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, jan. 1990** – edited by 20 oct. 2018

___
* Янко Дунев долу, в мензата на Софийския университет един обяд през пролетта на 1969 г. ме агитираше да му дам собственоръчно написано заявление, плюс автобиография и три снимки, за да ме направят "информатор на Държавна сигурност" и срещу 80 лв. месечно (колкото през 1969 г. беше заплатата на баща ми, мебелист в пловдивския ДИП"Напредък"), да пиша седмично поне по страничка за състуденти и преподаватели, които разказват вицове за Партията и Тодор Живков, по празници да записвам кой от познати и приятели ходи на черква и пали свещи пред иконите. В еуфоричните дни непосредствено след "славния" Десети ноември 1989 г. същият Янко Дунев, разперил ръце като планински орел, пред микрофон от стълбището на Народното събрание агитираше колко прекрасен за нас, българите, е американският План Ран-Ът, а после основа партия, стана й лидер и по телевизията въртяха филм за несретния му живот на ярък борец срещу комунизма, защитник на свободата и правата на човека.

** Вж. в. "Демократическо знаме", бр. 1 от 19 май 1990 г. Стихотворението писах непосредствено след излъчване на живо по телевизията на репортаж как бившето ченге агитира за Плана Ран-Ът иззад микрофоните пред Народното събрание. И да не остане съмнение за кого става дума, освен линка https://www.youtube.com/watch?v=y4NAYtPRSe4 , публикувам и линк https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD) към статия в уикипедия за живота и дейността на този изключителен българин Янко Дунев, както му бе името докато бяхме състуденти. Бел.м., tisss.

Из статията в уикипедия:

На 24 декември 1984 г. Янко Янков е осъден на 12 години затвор при изключително строг режим, а през 1985 г. присъдата му е „коригирана“ на 6 г. и половина при същия строг режим. От разсекретени архиви на българския филиал на КГБ днес е видно, че арестуването, осъждането и специалното му третиране в затвора са били обезпечени чрез провеждането на няколко строго секретни оперативни мероприятия, кодовите наименования на които са „Гадния“, „Дивия“, „Злобара“, „Твърдоглавия“, „Терорист“, „Непокорник“ и „Дракон“.

Само две седмици след арестуването му Държавният департамент на САЩ излиза със специален доклад (прочетен на 6 юни 1984 г. по Радио „Свободна Европа“), в който името на Янко Янков е посочено като име на български гражданин, лишен от човешки права, а наскоро след това правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“ го обявява за лице, намиращо се под нейна закрила.

При пребиваването на Янко Янков в затвора международните правозащитни организации „Амнести Интернешънъл“ и „Хелзинки Уоч“ го обявяват за Политически затворник №1 на България. American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други национални и международни правозащитни организации провеждат протестни акции против българското комунистическо правителство във връзка с противозаконното задържане и осъждане на Янко Янков. Радиостанциите „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ и „БиБиСи“ излъчват множество предавания, посветени на неговата дейност и на нечовешкото му третиране в затвора. През март 1989 г. президентът на Социалистическия интернационал Вили Бранд официално изнася пред конгреса на организацията редица факти за политическата и правозащитна дейност на Янко Янков, както и за специфичната система за репресиране, на която той е обект в българските затвори.