Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 20 октомври 2018 г.

Ars Poetica – ПЪРВИЧЕН ИНСТИНКТ

ПЪРВИЧЕН ИНСТИНКТ

Тя държеше несръчно чашката бяла;
и тъй неспокойна, че тръпнеше цял.
Притеснена бе сякаш, видя я той цяла,
разсъблечена сякаш я беше видял.

Нямаше друг този миг в кафенето,
а вън вече почваше пак да вали.
Качи му се в гърлото сякаш сърцето,
че видя я самотна... Самотна, дали?

От колоните тихо звучеше ритмично
старичък шлагер с глупав рефрен:
мъж се кълнеше на тъжно момиче
колко е влюбен и колко смутен.

– Поздравявам ви с тази мелодия – каза.
– Тъй ли? – учудена рече. – Мерси!
От съседната маса в нейната пазва
нахлу крадешком под онези коси,

с очи я съблече, смути се, преглътна.
...Изчервена, на екс тя кафето изпи,
та певецът на пръсти за миг се измъкна
и ги остави абсолютно сами.


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv,15 uni 1970 – edited by 20 oct. 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар