Ars Poetica – ПОЛИТИЧЕСКА ПРОСВЕТА

ПОЛИТИЧЕСКА ПРОСВЕТА

Дами и господа българи!

Мъже и жени – наивни деца!

Граждани на чистата и свята република!

Виждам вашите честни лица

и ако нещо в България все още крета,

това е... политическата ни просвета.

Изгонихме комунистите,

ортаци сме с империалистите

и при нас вече прииждат засмени

техните, курви, министри, бизнесмени,

пратеници на папата и на Мохамед

радват ни се: "Булгаристанци, привет!"

Влизаме в прекрасен бетонен тунел –

пред нас е голямата, светлата цел:

да разпердушиним докрай построеното

и да обърнем с главата надолу времето.

Задачата е сериозна,

грандиозна, мистериозна,

но ний сме доказали, че

с каквото и да се заловим,

правим го на трески и дим.

Затова нашият храбър народ

разполага със Светия синод,

достоен Парламент,

достоен Премиер

и онзи див непукизъм и ентусиазъм

да се справим дори и с Еразъм*.

Нас ни ръкопляскат по широкия свят днес,

като най-прилежни, за пример и чест;

и ако Червената армия някога ни превзе,

днес и СССР славно опъна нозе

и го понесоха надолу из трънаците

като сламено чучело, за смях на нациите.

Онези, които квакаха "Да живей СССР",

днес нагъват бурканче с мляко, хляб и пипер,

и ако поетът Вапцаров случайно 
сега се събуди,

има мно-о-ого да ни се чуди.

Държавниците ни бродят по света и у нас,

ръкопляскаме гордо, но всъщност сме пас;

наредят ли ни отгоре: вървете, ние вървим

където ни пратят като абориген необходим.

Лъжците пак лъжат. Крадците пак ни крадат.

Пак същите ни пазят и около нас слухтят.

Държавниците ни просят по широкия свят,

а ние – на площадите: парад след парад.

Народът сме ние 

в немотия до шия,

докато шепа избраници плюскат и пият,

оригват се сито на телевизионния екран

и чалгата смесват с дъх на тамян.

Жужим и се радваме на този живот,

както разграбваме бащин имот

България цяла сега нази гледа,

мома погрозняла и кривогледа.

Емисари ни наобикалят от заможни страни,

Европа над нашето щастие бди,

самолет след самолет от небесния свод

оглеждат внимателно този народ

как по площадите търка подметки,

докато онез там правят своите сметки

с порозовели от алчност лица.

А ние... Ние, като малките деца –

устремени,

стълпени,

в кал до колени

мечтаем големи и славни промени 

и сме радостни, и се смеем:

– Боже, не стига ли, че им живеем!**

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 25 dec. 1991 – edited 19 sep. 2018

Илюстрации:

- Ахмед Доган, доносник на бившата Държавна сигурност (горе);

- Еразъм Ротердамски, написал "Възхвала на глупостта" (долу).

–––

* Текст от сб. "Нищо подобно" (1992). Еразъм Ротердамски (1466-1536), вж. http://www.teenproblem.net/a/172-biografii/20674-erazym-roterdamski/ и http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1618-vazhvala-na-glupostta-erazam-roterdamski.html
** В края на 1992 г. населението на България е 9 млн., днес реално едва ли е и 5 млн. българи. Бел.м., tisss.