Ars Poetica – ЩЕРКИТЕ НА АСЯ ВЕРА И НАДЯ

ЩЕРКИТЕ НА АСЯ ВЕРА И НАДЯ

Пораснаха и двете дъщерички,
едната – въглен, другата – пшеничка;
отлитнаха... и стаята ми няма,
усещам, стана мно-о-ого по-голяма

и вече няма със кого да споря,
да се гневя, досадно да мърморя,
и всичко се оказа равно-равно,
притихнало и някак си безславно.

Къде останахте, въздишки, врява,
и всъщност мен какво ли ми остава,
освен на старото балконче
да седна като уморено слонче

с кафенцето е със онази книга,
за четене която все не стига
уж времето, а ето има време
да я чета, но нещо ми се дреме

и мисля да поспя, очи притворил,
да се завърна в детството отново,
когато Пловдив беше беден, прашен,
а в мен хлапакът глупав и безстрашен,

та влизаше в двубои най-различни
с юмруци или жестове цинични,
и после го пердашеха до кръв,
но си остана пак герой и пръв,

и никога без бой не се предаде.
Рискуваме, кога сме още млади,
а днес уютът зъзне в самотата
и смисъл губи воят, суетата.

Децата – отлетели от гнездото,
и ти ненужен виждаш се, защото
ти липсва някогашната им врява
и спомените само ти остават

 в гъмжилото от злост и идиоти.
Ала дали не е това животът
на българин в съсипана държава,
която и сълза не заслужава?


Пловдив – столица на европейската култура 2019

Plovdiv, 10 oct. 2010 – edited 17 sep. 2018