Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 16 август 2018 г.

Ars Poetica – ТРИГОРЦИ КРАЙ БАЛЧИК

 ТРИГОРЦИ
КРАЙ БАЛЧИК

За по-напряко минах през нивята.
Бе Добруджа като зелен килим...
Фазан се вдигне, заек се премята
и щъркелът кръжи в простора син.

Завърнал се след тридесет години, 
пък младостта уж вчера отлетя – 
сърна покрай пътеката ми мине,
и аз направо стъпвам по цветя.

Обрасла в бурен, тъничка пътека
отвежда ме при стария геран.
З
а̀суха! Където смях шуртеше,
останал само орехът голям.

Под него запладняваха овцете,
понякога засвирваше кавал, 
по клоните му шетаха момчета...
И аз от него орехи съм ял.

На хвърлей ей го – гробището тихо:
низ кръстове, покрити с лишей чер; 
тук много сълзи в угарта попиха, 
за пръв път тук видях се кавалер.

Не кавалер на ордени, медали,
а с простичка мотика из калта 
отварям вада, като че едва ли
от мен зависеше светът.

Пловдив – eвропейска културна столица 2019

 Plovdiv, 25 maj 2007 edited 16 avg. 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар