Ars Poetica – НЕЯСНОТАТА Е МНОГО НЕЩА

НЕЯСНОТАТА Е МНОГО НЕЩА

Потъвам в сенките на мрака тъй уютен,

открил за себе си, че яснотата дразни

подобно лампата на следовател

очите ти ще заслепи,

всичко да си кажеш,

което инак би отричал, премълчал –

понеже те представя уязвим,

случаен, притеснен, посредствен,

подвластен на капризи, отчаяния,

на временни възторзи тъй подвластен,

че иде ти понякога наред да запрегръщаш

дървета, птици, пеперуди, треви, животни,

които си отгледал в тялото, в ума си,

като завършен и отявлен конспиратор*

на всичко слънчево в мъгливия ни свят.

Изваяно е всичко в полутонове и сенки,

и тук е всъщност ароматът на живота –

в недомлъвките е всичкият му чар.

Кажи на страстното момиче, че обичаш,

и цялата магия на привличането чезне.

Яснотата в нас убива рязко, със замах

илюзиите, двусмислиците, любовта.

Как – чрез доказателства обстойни,

подпечатани с голям червен печат,

би документирал пред любимата

колко силно всъщност я обичаш!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 22 dec. 2013 – edited 19 avg. 2018

__

* От лат. conspirare – дишамe заедно, мисля и действам в хармония. Бел.м., tisss.