Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 30 юни 2018 г.

Ars Poetica – ЧУВСТВЕНО УВЛЕЧЕН

ЧУВСТВЕНО УВЛЕЧЕН

Видях те след обяд огряна от слънце;
стоеше край входа на нашия блок
и не знаеше, че те гледам отгоре,
от балкончето на Седмото небе.
Достатъчно бе да те погледам
не повече от минута или две,
за да си спомня колко съм увлечен!

Говореше по джиесема, поклащаше ханш
като момиче, което добре си знае цената,
долу – пред входа на блока,
встрани от жени, дечурлига, коли,
паркирани отпред: бъбриви, шумни,
потънали в ръжда, воня и прахоляк,
за да си спомня колко съм увлечен.

Нямах представа с кого говориш,
но беше мъж, всеки случай,
защото затисна джиесемчето с рамо
и си оправяше косите като жена,
която добре си знае цената и кокетничи,
и защото ми се сви сърцето,
за да си спомня колко съм увлечен.

Не знам това моето сега и тук какво е,
само едно послание, написано ситно
и подпечатано с целувка от моя ангел, 
или най-обикновено стихотворение,
но ти стоиш още там и аз те виждам
със затворени очи, забулен от облаци,
тук горе, на Седмото небе,
за да си спомня колко съм увлечен. 



Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 13 avg. 2011 – edited 30 uni 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар