Ars Poetica – КАФЕНЕТО

КАФЕНЕТО 

На уличка тиха, в добро кафене 
момиче кафе ми направи горчиво;
кафето харесвам уж сладко, но не –
тя беше така лъчезарна и жива,

че щом ме погледна с онез нейни очи,
усетих, дъхът ми внезапно замира
и Ангелски хор оттогава звучи
три нощи в самотната моя квартира. 

 Дал Бог кафенета за лев и за два
и лъскави разни кафе-автомати,
които ти пускат гореща вода,
кафенце и захар съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка и с приятел на крак 
ех, щерките Евини обсъждай на воля 

ти, млад непукист или сбръчкан глупак,
заел от Сократ ироничната роля

на местния ловък пишман-философ,
когато в утайката зорко занича
да открие неземната чиста любов
в профила мътен на младо момиче. 

А както бленуваш по чужди земи,
екзотика, плажове, топли морета,
с очета те стрелка: Ела ме вземи! –

библейската Ева, край теб както шета. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 26 noe. 2012 – edited 30 uni 2018