Ars Poetica – ПОКЛОННИЦИ НА ЖАК ПРЕВЕР

             Вали и тук, а гробът се чернее,

               и хвърлих кал наместо пръст.
               Безброй червени карамфили
               изгряваха околовръст...*

ПОКЛОННИЦИ

НА ЖАК ПРЕВЕР

На Ирини – Соня Пехльова

Вали и тук, а гробът се чернее,

 и хвърлих шепа кал наместо пръст,

безброй от карамфили занемели

избухнаха в печал околовръст.

Да питаме духът на тоз, когото

с теб, Ирини, цитираме така,

че зад усмивка бликва от окото

предателската капчица сълза.

Каскет прихлупил, ходи покрай Сена,

ръцете пъхнал в старичък балтон, 

с врабците разговаря без проблеми,

към Пер Лашез обръща се с поклон,

от него политиците се плашат,

но влюбените имат го за свой,

измамените вдигат с него стачка,

но генералите наддават вой.

При евтина сергия там поспира,

и взел узряла ябълка в ръка,

умее да побъбри със Всемира

 поетът – арлекинът на света.

Напудрени жени, мъжлета строги,

вечерни в черни дрехи се тълпят

край църкви, минарета, синагоги

молитвите си траурни мълвят;

но кой ги чува, кой от мъртъвците

изпитва някакъв респект пред тях!

От този свят щом някой си отива,

то друг се ражда в болка и за грях

светът ни тъй върти се покрай Сена,

край Искър и Марица се върти –

поетите израстват по-големи

пред бездната на миналите дни.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 22 uli 2008 – edited 27 uni 2018

___

* От стихотворение на Соня Пехльова.