Ars Poetica – СОЧНИ ТРЕВИ

СОЧНИ ТРЕВИ

На плътското е свойствено да гние,
не тръпне по духовна висота –
щом твоят аз обърне гръб на ние,
какво остава освен похотта!

Не ме ли искаш? – сладострастник пита,
ще кажеш, че сърцето му кърви,
а лъже той, да бъде тя навита
да легне с него в сочните треви.

Тя мисли: Леле колко ме обича,
любимият какви ми ги реди! –
а глупостите си той всъщност срича,
за да докопа нейните гърди.

И нека не я мислим за глупачка –
и нея изкушава я плътта,
така че бягството в тревите, значи,
е плод на страст и малко суета.

Естествено ловуват си жените,
но ти, момиче мило, не жали
по онзи, който с думи те оплита,
духа ти от плътта да отдели.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 25 uni 2016 – edited 25 uni 2018